Уикипедия

Ервин Ромел: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахната редакция 8807698 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
lang
Ред 21:
| портал = Втора световна война
}}
'''Ервин Йохан Ойген Ромел''' ({{lang-de|Johannes Erwin Eugen Rommel}} {{звук|De-Erwin_Rommel-pronunciation.ogg|<small>чуй</small>}}) ([[15 ноември]] [[1891]] – [[14 октомври]] [[1944]] г.) е един от най-известните [[Германия|немски]] [[генерал]]и от [[Втората световна война]]. Той е командир на [[Немски африкански корпус|Немския африкански корпус]] и става известен под прякора „Пустинната лисица“ (на [[немски]]: ''{{lang-de|Wustenfuchs''}}) поради умелите военни операции, които води в [[Северна Африка]]. По-късно командва немските сили срещу [[Съюзници|съюзническото]] нахлуване през [[Ламанш]]а в [[Нормандия]] и е смятан от мнозина за най-умелия командир в пустинните боеве на [[Втората световна война]].
 
Военните успехи на Ромел му печелят уважение не само в германската армия и от страна на [[Адолф Хитлер]], но дори и сред вражеските войски от [[Общност на нациите|Общността на нациите]] в Северноафриканската кампания. След поражението на [[Сили на Оста|силите на Оста]] в Северна Африка, ръководи защитата на [[Режим на Виши|окупирана Франция]]. Уличен е като участник в [[Заговор от 20 юли|заговора от 20 юли 1944 г. за убийството на Хитлер]] и е принуден да избира между съд с последствия за семейството си или самоубийство. Самоубива се на [[14 октомври]] [[1944]] г.
Ред 37:
 
=== Междувоенен период ===
След войната Ромел е командир на батальон, от 1929 до 1933 г. е инструктор в [[Дрезден]]ското Пехотно училище и в [[Потсдам]]ската Военна академия (от 1935 до 1938 г.). Военните дневници на Ромел, „[[Пехотни атаки]]“ (на [[немски]]: ''{{lang-de|Infanterie greift an''}}), публикувани през 1937 г., стават най-високо ценената военна книга и привличат вниманието на [[Адолф Хитлер]], който го прави отговорен за взаимодействието между Военното министерство и „[[Хитлерюгенд]]“ (Хитлеровата младеж), както и за [[паравоенни]]те дейности на Хитлерюгенд: теренни упражнения и точна стрелба. Ромел енергично се отдава на новата си работа.
 
През 1937 г. Ромел започва обиколка на събиранията и заседанията на Хитлеровата младеж, като дава наставления на войниците, докато инспектира възможностите и обучението. Едновременно с това той оказва натиск върху лидера на организацията, [[Балдур фон Ширах]], да даде съгласието си за увеличаване на намесата на професионалната армия в тренировките на „Хитлерюгенд“. Ширах интерпретира това като опит за превръщането на „Хитлерюгенд“ в спомагателен армейски корпус, „младежка армия“ по неговите думи. Освен това той започва отчасти лично да завижда на Ромел за неговата притегателна сила към младежите и му отказва достъп до „Хитлерюгенд“.
 
През 1938 г. Ромел, вече [[полковник]], е посочен за комендант на Военната академия във [[Винер Нойщад]] (Терезианска Военна академия). Тук той започва своето продължение на „Пехотни атаки“, „Танкови атаки“, понякога превеждано като „Танкът в атака“. Не след дълго Ромел е преместен от този пост, за да поеме командването над „Личния охранителен батальон на Хитлер“ (на [[немски]]: ''{{lang-de|FuhrerBegleitbataillon''}}), предназначен за специален„специалния „Железопътенвлак вагон“ (на [[немски]]:фюрера“ ''({{lang-de|Fuhrersonderzug''}}), който фюрерът използва при визитите си в окупираните [[Чехословакия]] и [[Клайпеда|Мемел]]. В този период Ромел се сприятелява с [[Йозеф Гьобелс]], министър на [[пропаганда]]та в Райха. Гьобелс става негов горещ почитател и по-късно благодарение на него подвизите на Ромел са отразени подобаващо във всички медии.
 
=== Втора световна война (1939 – 1945) ===
==== Нахлуването в Полша, 1 септември 1939 г. ====
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-1987-0313-503, Goslar, Hitler schreitet Ehrenkompanie ab.jpg|мини|30 септември 1934 г., майор Ромел (вляво) и Адолф Хитлер]]
[[Полска кампания (1939)|Полската кампания]] заварва Ромел като командир на „вюртембергския планински батальон“, често пътуващ близо до фронта с „Fuhrersonderzug“ (от [[Немски език|немски]]: ''Специален влак на Фюрера'') и виждащ се непрекъснато с Хитлер. След завладяването на [[Полша]] Ромел се завръща в [[Берлин]], за да организира победния парад на Фюрера, като сам взима участие в него сред личния антураж на Хитлер.<ref> Според неофициална информация по време на Полската кампания Ромел е помолен да се намеси на страната на един от роднините на своята съпруга, полски свещеник, който е арестуван. Но той не прави нищо по въпроса и когато по-късно е критикуван от свои познати, се измъква с отговора, че не е съществувала информация за мъжа.</ref>
 
==== Франция, 1940 г. ====
Ред 74:
===== Призрачната дивизия =====
[[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1970-076-43, Paris, Erwin Rommel bei Siegesparade.jpg|мини|Ервин Ромел по време на парада във Франция (юни 1940)]]
7<sup>-ма</sup> танкова дивизия по-късно получава прякора „Призрачната дивизия“ (на [[немски]]: ''{{lang-de|Gespenster-Division''}}) заради скоростта и изненадата, на които винаги е способна, при това до такава степен, че [[ОКВ|Върховното командване на Вермахта]] губи дирята ѝ. Тя също поставя рекорда за най-продължителен танков преход за един ден.
 
Ромел получава и адмирации, и критика за своята тактика по време на Френската кампания. Мнозина, като например бившият командир на дивизията, са впечатлени от скоростта и успехите на средствата на Ромел, други са по-резервирани, някои от завист, други чувстват, че Ромел предприема излишни рискове. [[Херман Хот]] публично изразява своята похвала за постиженията на Ромел, но в поверителен доклад показва, че не би трябвало на Ромел да бъде поверено командването на корпуса, докато той не натрупа „по-голям опит и по-добро чувство за справедливост“<ref>Irving, ''The Trail of the Fox'', p. 55</ref>, а също го обвинява, че не признава помощта на други за своите победи.
Ред 82:
 
===== Първа офанзива на Оста =====
[[Кампания в Западната пустиня|Кампанията]] в [[Африка]] печели на Ромел прякора „Пустинната лисица“ (на [[немски]]: ''{{lang-de|Wustenfuchs''}}). На [[6 февруари]] [[1941]] г. на Ромел е наредено да поведе [[Немски африкански корпус|„Африканския корпус“]], изпратен в [[Либия]], за да се подпомогнат [[Италия|италианските]] войски, които са били отблъснати по време на [[Операция Компас]], организирана от Въоръжените сили на [[Общност на нациите|Британската общност]] под ръководството на [[генерал-майор]] [[Ричард О'Конър]] през [[декември]] [[1940]] г. Първоначално [[ОКВ]] предвижда по-дефанзивна тактика, само с малки настъпления към Аджедабиа и [[Бенгази]] до [[май]]. Ромел оспорва това решение, смятайки, че при едно по-сериозно настъпление може да бъде завладяна цяла [[Киренайка]].<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 106</ref> Задачата по по-нататъшното задържане на италианските позиции изглежда ужасяваща, при условие че в зоната е останала едва една малка бойна единица от около 7000 души, след като войниците на О'Конър през изминалите три месеца са взели в плен 130 000 войници и почти 400 танка.<ref>Windrow. ''Rommel's Desert Army'', p. 9.</ref>
 
На [[24 март]] [[1941]] г. Ромел започва ограничена офанзива само с 5<sup>-та</sup> лека дивизия, подкрепена от две италиански дивизии. Предвижда се нападението да е малко, тъй като Ромел очаква пристигането на 15<sup>-та</sup> танкова дивизия през [[май]]. Британците, които в това време са отслабени поради изтеглянето на част от войските за [[Битка за Гърция|Операция „Марита“ в Гърция]], се изтеглят назад към Марса Ел Брега и започват да организират своята защита. Ромел решава да продължи настъплението към тези позиции, за да предотврати строенето на британски укрепления.<ref>Liddel-Hart ''The Rommel Papers'', p. 107</ref> Следват еднодневни свирепи боеве, в резултат на които германците взимат надмощие и настъплението продължава, тъй като Ромел няма намерение да чака до май, за да атакува Аджедабиа. Британският главнокомандващ [[Арчибалд Уейвъл]] надценява немските сили и заповядва отстъпление, за да попречи на евентуално отрязване от страна на противника на вече прокарания коридор.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ервин_Ромел“.