Николай Татишчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang-ru}}; козметични промени
Ред 9:
}}
 
'''Николай Дмитриевич Татишчев''' (на руски: ''{{lang-ru|Николай Дмитриевич Татищев''}}) е руски [[граф]], [[офицер]], [[генерал от пехотата]]. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878).
 
== Биография ==
Роден е на 15 февруари 1829 г. в Санкт Петербург, Русия в семейство от старинния руски дворянски род Татишчеви. Посвещава се на военното поприще. Завършва Училещето за гвардейски подпрапоршици и започва действителна военна служба в Лейбгвардейския преображенски полк (1847).
 
Като млад офицер участва в потушаването на [[Унгарска революция 1848/49|Унгарската революция (1848-1849)]]. По време на [[Кримската война]] е в състава на войските, охраняващи Балтийското крайбрежие срещу вероятен британско-френски десант. Служи като ротен командир в Лейбгвардейския преображенски полк (1855) и флигел-адютант (1859).
=== Руско-турска война (1877-1878) ===
Командир на IX-ти Староингерманландски [[полк]] (1869), с който участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Бие се храбро за овладяването на [[Гривица|Гривицките]] редути при [[Обсада на Плевен|борбата за Плевен]]. Отличава се при [[Преминаване на Троянския отряд през Стара планина|преминаването на Троянския отряд през Стара планина]]. <ref>Известия на РИМ - Ловеч, т. III, Лч., 1996; Пейковски И., Превземането на Троянски проход от отряда на ген. Карцов през Руско-турската война 1877-1878 г., с. 83-92.</ref> Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. С полка достига до [[Адрианопол]] и извършва [[рекогнисцировка]] на [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]]. Повишен е в звание [[генерал-майор]] и награден със [[Златно оръжие „За храброст“]].
 
=== След войната ===
След войната е командир на II-ра [[бригада]] от XXXII-ра пехотна дивизия (1878) и II-ра бригада от I-ва гренадирска дивизия (1881). [[Генерал-лейтенант]] от 1890 г., командир на XXIX-та пехотна дивизия (1890).
 
Излиза в оставка със звание генерал от пехотата през 1896 г.