Разлика между версии на „Динчо Вретенаров“

(според мене е тоя, но не може да се каже със сигурност)
След 1919 година Динчо Вретенаров участва във възстановяването на ВМРО в [[Петрич]]ко. На 27 август 1921 г. заедно с [[Щерю Влахов]] убиват петричкия окръжен управител [[Борис Козлев]], след което стават нелегални.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934]</ref> Става околийски войвода в [[Мелник|Мелнишко]]. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] в [[Пирин]]. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов - отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396-397</ref>. Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския конгрес]], в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето<ref>Георги Сърцето от Мелнишко: {{cite book |title= 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев |last=Пърличев|first=Кирил |authorlink= Кирил Пърличев |coauthors= |year= 1999 |publisher= Веда МЖ|location=София |isbn= |pages= 598|url= |accessdate=}}</ref> и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168-174.</ref>.
 
След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в [[Генерал Тодоров (село)|Препечене]] до началото на [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]]. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му [[Атанас Джолев]] се намира в [[Благоевград|Горна Джумая]]. Предвождана от [[Милан Постоларски]], четата обгражда ПрепеченПрепечене на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в [[Струма]]<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535-551</ref>.
 
==Бележки==