Потребител:Георги Александров82/Пясъчник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 9:
Същевременно Н.Мацуполос разви тезата, че Гаврил Радомир е погребан до Самуил и Иван Владислав на о-ов Св.Ахил в Гърция, но нито един от трите саркофага, не предполага мъж с особен ръст., обратно на сведенията които имаме за него [[:Файл:Sarkofazite na Samuil, Gavril Radomir i Ivan Vladislav.jpg]]
За Гаврил Радомир знаем, че е нанесъл тежко поражение на любовника на Василий II, солунският дук Василий Вотаниат, а него самия убил нанасяйки му силен удар с копие<ref>''Scylitzes'', p. 350.68-351.82.</ref>. Встъпването на Гаврил Радомир на престола не става веднага - цели 9 дни цари междуцарствие. Някои изследователи като Ст. Рънсиман се опитват да оправдават това събитие със смъртта на Самуил и трудната борба с Византия, но проф. Пламен Павлов допуска че отново на преден план излиза борбата за първенството в Ароново-Самуиловата Династия<ref>Павлов, Пламен - Векът на Самуил</ref>. Неговата теза се потвърждава от факта, че само година по-късно Гаврил Радомир е убит от своя братовчед Йоан Владислав. Дълго време историческата наблягаше на черната неблагодарност проявена от Йоан Владислав - знайно е, че живота на последния бил спасен именно по застъпничество на братовчед му. Според Дуклянския презвитер двамата братовчеди излезли на лов и Йоан Владислав убил Радомир
'''ЦАР
Син на [[Арон (комитопул)|Арон]] и племенник на [[Самуил]], Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си [[Гавраил Радомир]] (987 г.).<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 643 – 644</ref>
Йоан Владислав идва на власт след преврат. Той бърза да засвидетелства покорство пред Византия, но това може би е обусловена от тежката икономическа и политическа обстановка. Дуклянския презвитер намеква, че Василий II е бил наясно със заговорите в българската столица и дори обещал Драч на Йоан Владислав, ако убие Гаврил Радимир, но после се отметнал.<ref>Летопись попа Дуклянина, гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)</ref><ref>Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. 710 – 711 (26.1.2008)</ref>.Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид избира крепостта Монастир (Битоля) за столица, укрепва я и се справя се с обсадата на Василий II . По нареждане на Йоан Владислав е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] (1015 – 1016), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема неуспешен поход (1015-1016) в опит да си върне Драч. През 1016 се обединява с Кракра Пернишки и успява да отблъсне Василий II от стените на Перник, след 88 дни обсада.<ref>Овчаров, Димитър - ИК Тангра ТаНакРа, 2005, - Кракра Пернишки в Битка за България - с. 69</ref>През 1017 Василий търси помощ от русите и напада земите в Североизточна България, и превземайки Преслав, а на русите дава богата плячка. За да ги отблъсне, Иван Владислав изпраща изпраща [[Кракра Пернишки]] при [[Печенеги|печенегите,]] които се опитва да привлече като съюзници срещу русите. Начинаниего обаче се проваля поради "голямата алчност на печенегите". През есента на 1017 г. ИВан Владислав търпи поражение от Василий II в [[Битка при Сетина|битката при Сетина]].През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в последвалата биткаот византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници.Скоро след смъртта на Йоан Владислав настъпва разединение. Синът му, канартакинът, княз Персиян не успява да се наложи като общобългарски владетел и след няколкомесечна съпротива в планината Томор, заедно с братята си и с воеводата Ивац е принуден да се предаде. Така през 1018 е сложен край на Първото българското царство
'''Семейството на Йоан Владислав'''
Йоан Владислав има голямо семейство. Той е женен за болярската дъщеря Мария, има синове Персиян (Пресиян), Алусиян, Арон, Траян, Радомир и Климент и шест дъщери (Екатерина и 5 неизв.), както и братовчед на име Гаврил-Радомир- Роман, и три братовчедки - Теодора-Косара, Мирослава и Десислава
'''княз (канартакин) ПЕРСИЯН II''' '''МОКРИ''' (също и Пресиян) български владетел живял (997 – 1061) царувал 4 месеца от 1019
| |||