Потребител:Георги Александров82/Пясъчник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 17:
Йоан Владислав идва на власт след преврат. Той бърза да засвидетелства покорство пред Византия, но това може би е обусловена от тежката икономическа и политическа обстановка. Дуклянския презвитер намеква, че Василий II е бил наясно със заговорите в българската столица и дори обещал Драч на Йоан Владислав, ако убие Гаврил Радимир, но после се отметнал.<ref>Летопись попа Дуклянина, гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)</ref><ref>Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. 710 – 711 (26.1.2008)</ref>.Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид избира крепостта Монастир (Битоля) за столица, укрепва я и се справя се с обсадата на Василий II . По нареждане на Йоан Владислав е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] (1015 – 1016), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема неуспешен поход (1015-1016) в опит да си върне Драч. През 1016 се обединява с Кракра Пернишки и успява да отблъсне Василий II от стените на Перник, след 88 дни обсада.<ref>Овчаров, Димитър - ИК Тангра ТаНакРа, 2005, - Кракра Пернишки в Битка за България - с. 69</ref>През 1017 Василий търси помощ от русите и напада земите в Североизточна България, и превземайки Преслав, а на русите дава богата плячка. За да ги отблъсне, Иван Владислав изпраща изпраща [[Кракра Пернишки]] при [[Печенеги|печенегите,]] които се опитва да привлече като съюзници срещу русите. Начинаниего обаче се проваля поради "голямата алчност на печенегите". През есента на 1017 г. ИВан Владислав търпи поражение от Василий II в [[Битка при Сетина|битката при Сетина]].През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в последвалата биткаот византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници.Скоро след смъртта на Йоан Владислав настъпва разединение. Синът му, канартакинът, княз Персиян не успява да се наложи като общобългарски владетел и след няколкомесечна съпротива в планината Томор, заедно с братята си и с воеводата Ивац е принуден да се предаде. Така през 1018 е сложен край на Първото българското царство
'''Битолски надпис на Иван Владислав'''
[[:Файл:Bitolski nadpis.jpg]]
'''Оригинал'''
Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ “
; Превод
:„ ''През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша [[Богородица]], и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни [[Апостол|апостоли]]. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на [[Никола (комит)|Никола]] и на [[Рипсимия]] благоверните, син на [[Арон (комитопул)|Арон]], който е брат на [[Самуил]], царя самодържавен, и които двамата разбиха в [[Ихтиман|Щипон]] гръцката войска на [[Василий II Българоубиец|цар Василий]], където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] [[от сътворението на света]] в [[Ключ (село)|Ключ]] и почина в края на лятото.''
| |||