Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
 
== Произход ==
Според [[Византия|византийските]] източници (с някои изключения), произхожда от долните слоеве на обществото. Прозвището ''Делян'' му идва от гръцката дума „долос“, която означава хитър. Византийските източници обаче не могат да се приемат като безпристрастни, когато става дума за човек от Самуиловия род. Това, че Петър Делян принадлежи към този род се подчертава от самия него, от привързаността му към самуиловата символика и антивизантийската му дейност, поддържана от широките български народни маси, които му вярват и го подкрепят. От езиково гледище пък е съмнително от „долос“ да се е образувало споменатото прозвище. Имената Дельо и Делян, съгласно българската езикова традиция, произхождат от старобългарския глагол ''дѣлати'' – „работя“ (виж речника на българските имена в приложението). Името Делян може да произхожда и от българската дума „делен“ или „делян“, т.е. отделен от царското семейство (майка му го отвежда със себе си в Унгария, след като се разделя с баща му.. Делян не избират името Петър случайно. Той търси приемственост с Крумовата династия, а цар Петър Добрия, е човекът дал най-дългият мир в българските земи - от 927 г до 969. В това отношение неговият мир е дори по-дълготраен от този на княз Борис Покръстителя и на кан Омуртаг и е огромен успех за България, която се стабилизира след разорителните войни на Симеон. Ето защо Петър Делян избира името Петър II, търсейки явна символика.
 
Що се отнася до името на на Тихомир, ст.н.с.I ст. Петър Добрев го извежда през Тих Омир.
 
За някои изследователи твърденията на Петър Делян, че е син на Гаврил Радомир от първата му жена, която е дъщеря на унгарския крал, се потвърждава и от [[Михаил Деволски]], гръцки епископ, който прави добавки към хрониката на [[Йоан Скилица]] в началото на XII век. Поради това, известния историк [[Никохайос Адонц]] заключава, че Петър Делян е потомък на два царски рода<ref>Adontz, Nicolas. Etudes Armeno-Byzantines. Livraria Bertrand. Lisbonne, 1965, Pp. 347 – 407 (390) </ref>. Според други учени Петър Делян е бил самозванец – отново Михаил Деволски отбелязва, че аргументите на въстаническия водач били „убедително стъкмени“. Независимо от това дали Петър Делян е действителен царски син или самозванец, той е една от най-ярките фигури от българската история през ХІ-ХІІ в.
== Въстание ==
{{основна|Въстание на Петър Делян}}
Петър Делян е провъзгласен за [[цар]] и оглавява въстанието от 1040 г., започнало в [[Белград]], което е резултат от наложения на българските земи паричен поземлен данък, посрещнат с огромно недоволство от населението. През [[Ниш]] въстаниците достигат [[Скопие]], по това време главен град на [[България (тема)|тема България]]. По същото време в [[Дирахий (тема)|Драчката област]] е провъзгласен за цар и [[Тихомир (военачалник)|Тихомир]]. Когато двете български войски се съединяват, Петър Делян произнесяпроизнася голяма реч, в която изтъква лошите страни на двувластието. Той подкрепил мислите си с думите, че не може един храст да храни два папагала, нито пък една държава да процъфтява ако се управлява от двама царе.
 
За да се обединят двата въстанически лагера, Делян е избран за единствен владетел, а Тихомир е екзекутиран – пребит с камъни, за да се избегнат раздорите между въстаниците.
 
[[Файл:Bulgarian uprising of Peter Delyan (1040-1041).svg|мини|ляво|250px]]
Основна роля за последвалия неуспех на въстанието играе [[Алусиан]]. На него е поверена 40 000 армия, която той ръководи по време на атаката на [[Солун]].(според някои извори всеки от двамата сродници ръководи по 40 000 души, т.е. въстаниците общо са брояли 80 000 човека точно преди атаката на Солун) Атаката се проваля, поради слабо пълководство и коства 15&nbsp;000 жертви от българска страна. Според византийския хронист [[Йоан Скилица]] след този неуспех двамата предводители на въстанието започват да се подозират взаимно. На един обяд Алусиан издебва Петър Делян и го ослепява (а според [[Михаил Псел]] му отрязва също и носа използвайки кухненски нож). Алусиян бяга в [[Гюмюрджина]], (тогава Мосинопол), където е приет от Михайл IV и удостоен с титлата ''магистър''. През лятото на 1041 г. голяма византийска армия, в която участват и [[викинги|викингски]] наемници, водени от бъдещия норвежки крал [[Харалд III]], атакува главните сили на Петър Делян около [[Острово (дем Воден)|Острово]]. Макар и сляп, Петър води въстаниците срещу ромеите*. На тези събития е обърнато внимание в древна норвежка сага посветена на делата на Харалд. В [[Островска битка|Островската битка]] армията на Делян не успява да надделее над викингите. Самият той според различинеразличие източници или е посечен от тях на полесражението или по-късно след като те превземат крепостите му е заловен от императора и отведен в [[Константинопол]] където е затворен и вероянтовероятно скоро умира, тъй като не са известни по-късни исторически сведения за него.Според проф. Йордан Вълчев факта, че Петър Делян чака своя ред чак до 1040 г., за да обяви своето въстание при положение че от 1019 няма българска държава, а наследника на Теодора -Косара - Константин -Бодин, обявява своите претенции чак през 1071 е явен знак, че сред Самуиловите наследници е имало приемственост и П. Делян е чакал до 1030, когато Персиян II е бил ослепен/детрониран и замонашен. Любопитно е, че въстанието на Петър Делян се случва тъкмо в земите управлявани от Самуилово-Ароновата династия, т.е. той търси подкрепа от народа на баща си и дядо си.
 
== Почит ==