Разлика между версии на „Радио Свободна Европа“

м („Работническо дело“)
 
== След 1989 ==
В периода след 1989 година радиото отваря свое бюро в [[София]], а централата се премества през 1995 година от Мюнхен в [[Прага]]. Директор на българския отдел в това време е [[Румен Трайчев]], емигрант от 1966 година. В Радио Свободна Европа работят едни от най-добрите български журналисти на 90-те години – [[http://ivo.bg/ Иво Инджев,], Милен Минчев]], [[Георги Папакочев]], [[Георги Коритаров]], [[Красимир Лаков]], [[Елена Никлева]], [[Татяна Ваксберг]], [[Диана Иванова]], [[Екатерина Бончева]], [[Асен Гешаков]], [[Стояна Георгиева]], [[Румяна Червенкова]], [[Антони Георгиев]], [[Георги Стойчев]].
 
След [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|падането на социалистическите режими в Източна Европа]] нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на радио „Свободна Европа“ съществува до [[2004]] г., когато е закрита<ref name="Predav"/> заедно с отделите на новите страни-членки на [[НАТО]] – [[Естония]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Словакия]]. От 2004 до 2006 г. в България работи радио [[Нова Европа (радио)|Нова Европа]] – наследник на „Свободна Европа“.
Анонимен потребител