Отваря главното меню

Промени

 
[[Файл:Bulgarian uprising of Peter Delyan (1040-1041).svg|мини|ляво|250px]]
Основна роля за последвалия неуспех на въстанието играе [[Алусиан]]. На него е поверена 40 000 армия, която той ръководи по време на атаката на [[Солун]].(според някои извори всеки от двамата сродници ръководи по 40 000 души, т.е. въстаниците общо са брояли 80 000 човека точно преди атаката на Солун) Атаката се проваля, поради слабо пълководство на Алусиян и коства 15&nbsp;000 жертви<ref>''Scylitzes'', 413.7-414.27; ''Zonaras'', 601.7–603.9 (действията на Алусиан без описание на похода срещу Солун). Михаил Псел (I, 81.XLIX.1-82.5) също пропуска епизода със Солун (Алусиан взима своите сили [войски], тръгва срещу василевса, атакува го, победен и само бягството го спасява). Тези „липси“ обаче не могат да хвърлят съмнение върху разказа на Скилица. ''Божилов''. Българите, с. 188, №48 (миниатюрата на f. 217<sup>r-b</sup> от Scylitzes Matritensis).</ref> от българска страна. Според византийския хронист [[Йоан Скилица]] след този неуспех двамата предводители на въстанието започват да се подозират взаимно. На един обяд Алусиан издебва Петър Делян и го ослепява (а според [[Михаил Псел]] му отрязва също и носа използвайки кухненски нож). Алусиян бяга в [[Гюмюрджина]], (тогава Мосинопол), където е приет от Михайл IV и удостоен с титлата ''магистър''.<ref>''Божилов''. Българите, с. 237. Оттук нататък следите му се губят. Има известни основания името му да се свърже с един имот в Херсонес Тракийски, споменат в Типика на константинополския манастир „Христос Пантократор“ (1136 г.) (пак там, с. 238, бел. 22)</ref> През лятото на 1041 г. голяма византийска армия, в която участват и [[викинги|викингски]] наемници, водени от бъдещия норвежки крал [[Харалд III]], атакува главните сили на Петър Делян около [[Острово (дем Воден)|Острово]]. Макар и сляп, Петър води въстаниците срещу ромеите*. На тези събития е обърнато внимание в древна норвежка сага посветена на делата на Харалд. В [[Островска битка|Островската битка]] армията на Делян не успява да надделее над викингите. Самият той според различие източници или е посечен от тях на полесражението или по-късно след като те превземат крепостите му е заловен от императора и отведен в [[Константинопол]] където е затворен и вероятно скоро умира, тъй като не са известни по-късни исторически сведения за него.Според проф. Йордан Вълчев факта, че Петър Делян чака своя ред чак до 1040 г., за да обяви своето въстание при положение че от 1019 няма българска държава, а наследника на Теодора -Косара - Константин -Бодин, обявява своите претенции чак през 1071 е явен знак, че сред Самуиловите наследници е имало приемственост и П. Делян е чакал до 1030, когато Персиян II е бил ослепен/детрониран и замонашен. Мисълта, че П.Делян приема за нещо естествено да подели властта с Алусиян (при положение че отказва подялба с Тихомир) също работи за тази теза - той не се чувства удобно пред един потомък на Арон, засяга се въпроса за старшинството сред Самуиловите наследници. .
 
== Почит ==
Анонимен потребител