Уикипедия

Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 109:
 
== Оценка на проекта ==
КрайцераКрайцерът „Лонг Бийч“ е първият ракетен крайцер специална постройка в света, един от първите атомни надводни кораби, и първият военен кораб, на който са използвани радари с ФАР. Към момента както на проектирането, така и на влизането в строй, този крайцер въплъщава всички най-нови достижения на военноморската техника на САЩ, и е, без съмнение, най-силният кораб в своя клас.
 
Основното предназначение на крайцера е прикритието на авионосните съединения от въздушни и ракетни удари. За тази цел големият атомен крайцер подхожда практически идеално. Неограниченият запас на хода, осигуряван от атомната силова установка, позволява на крайцера да съпровожда непрекъснато плаващите на пълен ход самолетоносачи (в същото време обикновените крайцери и разрушители при движение на пълна скорост бързо изтощават запасите си от гориво). Развитото радарно въоръжение позволява да се засичат враждебните цели на голяма дистанция и да се съпровождат значителен брой цели, а многобройното и ефективно ракетно въоръжение позволява да се унищожават всички типове самолети и крилати ракети на дистанции до 150 километра. Сумарните възможности на ЗРК на крайцера му позволяват едновременно да обстрелва 6 (шест) цели, две с ракетите „Талос“ на дистанции до 150 километра, и четири с ракетите „Териер“ на дистанции до 50 километра.
Ред 115:
Във възможностите на крайцера също влиза борбата с подводници. Макар нанасянето на удари по надводни и наземни цели да не е основна задача на крайцера, възможностите на RIM-8 „Talos“ също му позволяват ефективно да поразява надводни кораби (и наземни РЛС) и да нанася тактически ядрени удари по брегови обекти.
 
Главен недостатък на проекта „Лонг Бийч“ е недостатъчната надеждност и ефективност на неговата обзорно-следяща РЛС SCANFAR. Този комплекс от два радара с ФАР, въплъщаващ най-новата технология към началото на 1960-те страда от постоянни повреди и недомислия. Неговата значимост допълнително намалява този фактфакта, че SCANFAR, явявайки се резултат от опростяването на амбициозната програма AN/SPG-59, не е способен да осъществява целеуказанието на ракетите на крайцера. Поради това реалната огнева производителност на крайцера „Лонг Бийч“ се оказва не по-голяма, отколкото тази на ракетните крайцери от типа [[Ракетни крайцери тип „Олбани“|„Олбани“]], носещи по-старомодни радарни системи.
 
Още един недостатък на крайцера са неговите значителни размери и цена. Серийното строителство на големи, 15000-тонни, неавионосещи кораби е прекалено скъпо за американския флот от 1960-те години е прекалено скъпо. Освен това, далекобойният зенитен комплекс „Талос“, проектиран в средата на 1950-те години, се възприема вече за остарял, и неговото поставяне на нови кораби е безсмислено. Планираният за замяна на „Талос“ далекобоен ЗРК „Тайфун“ не е приет на въоръжение заради проблеми с AN/SPG-59; и в резултат, основното противовъздушно въоръжение на американския флот си остава RIM-2 „Terrier“, който напълно може да се носи от много по-малки, 5000 – 10000 тонни кораби.
 
Като следствие, независимо от неговите значителни възможности, крайцера „Лонг Бийч“ си остава единствен представител на своя клас.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лонг_Бийч_(атомен_крайцер,_1959)“.