Представителна демокрация: Разлика между версии

Демокрацията означава „народовластие“, т.е. народът е притежател и носител на държавната власт.

Съвременните демокрации са непреки, т.е. към тях спада и представителната демокрация. При тях управляват определени упълномощени лица.

Парламентарната и президентската демокрация са подразделения на представителната демокрация. В парламентарната демокрация водеща роля има парламентът в образуването и дейността на правителството. Парламентът избира или цялото правителство, или само шефът на правителството. Правителството подлежи на постоянен парламентарен контрол, носи политическа отговорност и постоянно има нужда от подкрепата и доверието на народното представителство, за да управлява. То се ръководи от министър-председател, който е самостоятелен държавен орган, а правителството има законодателна инициатива. В президентската демокрация президентът е едновременно държавен глава и глава на правителството, той е най-важният орган на изпълнителната власт, избира се от народа, което го слага наравно с парламента. Тук законодателната и изпълнителната власт са строго забранениразделени и президентът не е отговорен пред парламента. катоПрезидентът си назначава държавни секретари и съветници. Парламентът няма право да гласува „вот на недоверие“ къмна президента и неговите секретари.

Политиката, свързана с представителната демокрация, се нарича модерна политика, това е модерното време.

Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича [[либерална демокрация]]. Когато това не е така, е налице [[псевдо демокрация]].

В съвременните либерални демокрации, представителите обикновено се избират на честни и свободни [[многопартийна система|многопартийни]] избори. Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от [[конституция]]та или от други мерки за балансиране на представителството, като:

В много представителни демокрации – например [[Канада]], [[Великобритания]], народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право. Кандидатът има мнозинство, когато той или /тя е получил/получила повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували. Не е такъв случаят в [[Австралия]], обаче, където представителите се избират чрез система на [[преференциално гласуване]] и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът.