Източна криза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Ред 2:
 
== Фактори ==
Вследствие на множеството пропаднали опити за подобряване състоянието на подвластнатаподвластното раянаселение чрез реформи, ширещото се беззаконие, гнилата структура на османския държавно – административен апарат и произвола на местните земевладелци, през 1874 г. назрява поредният конфликт в западната част на [[Балкански полуостров|Балканите]]. Формираният още през [[1463]] г. от териториите на Босна и Херцеговина ''пашалък'' често става арена на сблъсъците между [[Османска империя|Османската империя]] и монархията на [[Хабсбурги]]те, търсещи влияние в региона. През XIX век, въпреки натиска на европейските страни, състоянието на християнското и мюсюлманско селско население слабо се променя. Местните [[бей]]ове и чифликчии приспадат до 40% от реколтата и изискват тежка [[ангария]] от подвластните.
Слабата реколта от 1874 дава пряк повод за бунт в двете области.
[[Сърбия]] и [[Черна гора]] започват неофициално да подпомагат изграждането на комитети и снабдяването с оръжия и муниции. Очертават се условия за избухване на война между двете княжества и [[Висока порта|Високата порта]], в която да се вплете и сблъсъкът на австрийските и сръбско – черно – горските интереси. След обединението на [[Германия]], [[Прусия]], [[Австрия]] и [[Русия]] се намират в дипломатическо съглашение, известно като ''„Съюз на тримата императори“'' (Dreikaiserbund) – [[Александър II (Русия)|Александър II]], [[Франц Йосиф]] и [[Вилхелм I]]. В техните отношения от миналото Балканите са проблемен пункт, където се сблъсквали противоречивите интереси на Русия и Хабсбургската монархия. [[Англия]] също не e безучастна във въпроса, касаещ и нейното влияние в [[Черноморски проливи|Проливите]].