Гринуич (остров): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Гринуич|Гринуич (пояснение)}}
{{Остров
|Име = остров Гринуич
|Име на местен език = Greenwich Island
|Карта = Livingston-Location.JPG
Ред 21:
|Забележки =
}}
[[File:Greenwich-Island.jpg|thumb|ляво|270px|Остров Гринуич]]
'''Гринуич''' ('''Березина''', '''Сарториус''') ({{lang-en|Greenwich Island}}) е осмият по големина остров в [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]], разположени в крайната югозападна част на [[Атлантическия океан]]. Остров Гринуич се намира в централната част на архипелага, като протока Макфарлин го отделя от разположения югозападно от него остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], а протока Инглиш на североизток – от остров [[Робърт (остров)|Робърт]]. Дължина от северозапад на югоизток 24 km, ширина от 2 до 10 km, площ 142,7 km²<ref>[http://islands.unep.ch/INY.htm#22 UNEP Islands] (englisch)</ref>. Бреговата му линия с дължина 58 km е силно разчленена от множество малки заливи. Състои се от две обособени части на северозапад и югоизток, свързани чрез провлака Първомай (ширина 2 km). Релефът му е хълмист, като с малки изключения е покрит с дебел леден щит. Северозападната му част е заета от възвишението Дряново (335 m), а югоизточната – от възвишението Брезник с максимална височина връх '''Момчил 625 m'''
'''Гринуич''' ({{lang-en|Greenwich Island}}) е антарктически [[остров]] с дължина 25 km и ширина от 2 до 10 km.
 
Островът е открит на 19 февруари 1919 г. от английският ловец на тюлени [[Уилям Смит (мореплавател)|Уилям Смит]] и е наименуван Гринуич. През януари 1820 г. ирландският топограф [[Едуард Брансфийлд]] извършва първото грубо топографско заснемане на бреговете му. На 25 януари 1821 островът е вторично открит от руската околосветска експедиция възглавявана от [[Фадей Белингсхаузен]] и е наименуван Березина. Голяма част от географските обекти на острова са топографски заснети и наименувани от участниците в българската антарктическа база, разположена на близкия остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]]. На североизточния бряг на острова са разположени [[чили]]йската научна база „Артуро Прат“ и [[еквадор]]ската „Педро Висенте Малдонадо“.<ref>http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/display_name.cfm?gaz_id=106291| <small>На испански</small></ref>
Разположен и между остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]] и остров [[Робърт (остров)|Робърт]] в архипелага [[Южни Шетландски острови]], Западна [[Антарктика]]. Името Гринуич е известно още от [[1821]] г. и днес е общоприето; други исторически имена на острова са ''Березина'' и ''Сарториус''.
 
== Вижте същооще ==
Северозападният дял на острова е зает от [[Дряновски възвишения|Дряновските възвишения]], а югоизточният – от [[Брезнишки възвишения|Брезнишките възвишения]]. [[Чили]]йската научна база „[[Артуро Прат]]“ и [[еквадор]]ската „Педро Висенте Малдонадо“ са разположени на североизточния бряг на острова.
 
== Вижте също ==
* [[Тангра 2004/05|Експедиция Тангра 2004/05]]
* [[Комисия по антарктическите наименования]]
Line 37 ⟶ 35:
* L.L. Ivanov et al, [[w:bg:Файл:Livingston-Greenwich-map.jpg|Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands]] (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005
* Л. Иванов. [http://apcbg.org/image019.jpg Антарктика: Остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит]. Топографска карта в мащаб 1:120000. Троян: Фондация Манфред Вьорнер, 2009. ISBN 978-954-92032-4-0
 
 
== Източници ==
<references />
* Южни Шетланди. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с.&nbsp;15 – 20. ISBN 978-619-90008-1-6