Разлика между версии на „Френско-испанска война“

м (Грешки в статичния код: Игнорирани тагове)
== Военни действия между 1635 и 1648 ==
Войната срещу Франция започва с голям успех на [[Хабсбурги]]те. Съвместното австро-испанско настъпление от Рейнланд и [[Нидерландия]] едва не довежда до падането на [[Париж]] през [[1636]] г. и само лошото снабдяване и избухването на епидемия попречват на крайния успех. Но ако от една страна испанският крал [[Филип IV (Испания)|Фелипе IV]] и Оливарес могат да вярват, че са дали заслужен урок на своя противник, Ришельо разбира, че трябва да мобилизира всички сили на страната си. През [[1637]] г. нашествениците са изгонени от Франция, а на следващата – френската армия [[Обсада на Фуентерабия|обсажда]] бискайската крепост Фуентерабия. Въпреки че обсадата е неуспешна, това събитие бележи началото на десетгодишен период, през който инициативата непрекъснато се държи от французите. През същата година те печелят морската битка при Гуетария, а през [[1639]] г. нахлуват на територията на Каталония, но северно от [[Пиренеи]]те. Обсаждат крепостта Салс, която пада на [[19 юли]]. Възможно е Оливарес да е замислял контраатака и да е имал необходимите ресурси, но избухването на революцията в [[Каталония]] (виж [[Голяма испанска криза 1640-1668]]) проваля всичките му намерения.
[[Картинка:La Bataille de Rocroi.jpg|thumb|300px|left|Победата на Конде при Рокроа]]
В следващите години Испания е осъдена на пасивност във външната политика, докато се справи с вътрешните си проблеми. Двете области на политиката неизбежно се смесват, когато Каталония се признава за част от Франция и [[Луи XIII]] дръзко приема това. Едва ли има по-голямо унижение за Фелипе IV от това една от неговите провинции да премине към неговия непосредствен противник и той да няма никаква възможност да се противопостави. Разбира се, Франция се възползва от всеки случай да уязви Испания и затова моментално подкрепя португалците, щом и те въстават (декември 1640 г.).
 
100

редакции