Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
Литературата в този период е антирелигиозна и антифеодална. В условията на [[Абсолютизъм|абсолютизма]], когато владетелите в [[Европа]] с помощта на [[Църква]]та управляват обществените слоеве, буржоазията, със своята материална и интелектуална мощ, прозрява, че системата на управление трябва да се смени. В литературата от Просвещението преобладават гражданските теми, докато през [[Класицизъм|класицизма]] се пише за начина на живот в кралския двор и най-вече за живота на [[аристокрация]]та.
 
Абсолютните [[МонархияАбсолютна монархия|Абсолютните монархии]] (особено на Луи XIV във Франция) довеждат до материалното осиромашванеосиромашаване на народите с такива системи. [[Англия]] е най-напредналата страна в Европа, от [[1688]] година, в рамките на т.н. [[Славна революция]], след която абсолютната монархия е заменена от [[конституционна монархия]]., Значителникато променимонархът въвтрябва Францияда настъпватсе съобразява с парламента. Във Франция след смъртта на Луи XIV, нонастъпват истинскатазначителни промянапромени, вно общественияабсолютизмът животоцелява наи странатаистинска сепромяна случванастъпва по време на [[Френската революция]] от [[1789]] година. Все пак не всички владетели са против Просвещението, някои дори го подпомагат, като [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]], [[Мария Тереза]] и нейният син [[Йозеф II]], [[Екатерина Велика]], които доказват, че са истински привърженици на [[просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]].
 
Един от основните белези на Просвещението е свързаността с [[наука]]та. Поради тази причина XVIII век е наречен „Векът на философията“. В този период се формират много науки: [[политическа икономия]], [[статистика]], [[социология]], [[Емпиризъм|емпирична психология]] и много други. Впрочем [[философия]]та през Просвещението означавала социология, [[право]] и [[политология]], а не философия в днешния смисъл на думата.
 
Първи привърженици на Πросвещението са [[Хуго Гроций]] и [[Спиноза]] от [[Холандия]]. [[Томас Хобс]], [[Дейвид Хюм]] и [[Джон Лок]] от Англия развиват емпиристкатаемпиричната философия, а [[Исак Нютон]] се прочува със своите открития в областта на [[физика]]та. „Теорията на държавата“ на Лок и неговата мисъл за природния човек влияе върху повечето писатели на Просвещението. Просвещението във Франция се влияе от английското, но било по-радикално. Представителите на движението там се движат в насока на [[Материализъм|материализма]]. В [[Германия]] най-известните личности на просветителското учение са [[Кристиан Томазиус]], [[Йосиф Волф]], [[Готхолд Лесинг]] и [[Базедов]].
 
В областта на правния и обществения живот в XVIII век се развива идеята за т.н. „[[естествено право]]“, което проповядва освобождение на социалния живот от [[Религия|верските]], [[Национализъм|националните]] и [[Традиция|традиционните]] белези. Това отваря решение за проблема на жестоките верски [[Гражданска война|граждански войни]], които унищожавали просперитета на Европа. По този начин се дава тласък към създаването на модерното международно право. Философският дух, който подтиква към разумно съгласие на всички граждани за равни права, всъщност може да се смята като форма на хуманистичния стремеж за реализиране на достоен живот без насилие и деспотизъм.