|
* Прави се [[курбан]] на патронния празник на църквата – Димитровден на 26 октомври.
* Най-големия празник от столетия за войняговци е [[Гергьовден]] (6 май) – празника на Св. Георги Победоносец. Няма и не може да се намери къща на този ден, в която да не се коли агне, курбан за св. Георги, или да се намери войняговец който работи на този ден. Дори има и пословица по този случай: " От гурбет се връща: войняговец-за [[Гергьовден]], дъбенец-за [[Сирни заговезни|Заговяване]](Старчовден), а овчиларец (климентец) – за [[Спасовден]]".
* Войнягово е едно от четирите села в община [[Карлово]] (останалите три са: съседното [[Дъбене]], и селата [[Сушица (квартал на Карлово)|Сушица]], и с.[[Васил Левски (Област Пловдив)|Васил Левски]]), в което е запазен автентичния обичай – Старчовден (т.е. ден на старците – старец, това е местното название на кукер). Всяка година в седмицата преди [[Сирни заговезни]] от понеделник до събота (без петъка) се вади „дюзенят“ (принадлежностите) на „стареца“, които той облича, и се разхлопкват звънци, тучове и хлопки за да се пропъдят злите сили и да се събуди природата за нов живот. Интересни са маските (суратите) и облеклото (тъкъмът) на старците – то е белодрешно, отразявайки традиционното облеклото на войняговци преди да стане чернодрешно. Старците се събират в „тайфа“ и със специална „старчовска“ стъпка обикалят по улиците и къщите гонейки злите сили. Във всяка къща те биват черпени с вино, и където им се дава дар: жито, брашно, фасул, яйца, които послеслед това се продават и с парите получени от продажбата се прави обща трапеза на цялата „тайфа“. Запазен е старинния тракийски обичай на заораванетосимволичното заораване с волове на последния ден (събота) от старчовските дни – остатък от култ към тракийския бог [[Дионисий]] – [[Сабазий]]. Уникален също е и обичая да се бият „старците“ на Войнягово със „старци“ от съседно селище (напр. [[Дъбене]] или [[Михилци]]) докато се пролее кръв, като пукнат нечия "старчовска" глава за да има изобилие на вино през годината както се вярва,. аУникални са така също и носените от тях специални „старчовски“ камшици с които те „плющят“, като ги въртят над главите си и ги дърпат рязко, с което предизвикват звук подобен на гърмеж от пистолет, който войняговци наричат „плющене“. Етнографите намират много силни тракийски елементи, както във старчовските (кукерските) игри и изпълняваните успоредно с тях танци съсс живи змии или само змийски кожи носени в ръце от хороиграчите, а така също и в празника Полирания, който се празнува в деня след [[Гергьовден]], и в който се откриват елементи от култа към [[Великата майка богиня]], носенето на [[пискюллия]] (прабабата на днешната мартеница), войняговските женски везани пояси (колани) за чопрази (пафти) със зооморфни и антропоморфни елементи, запазените до края на XIX век русалски игри и обреди – наследници на древнотракийските празници „розалии“ посветени на бог [[Дионисий]] – [[Сабазий]], и ред още други обичаи и култови предмети и практики.
=== Празникът Полирания ===
|
