Разлика между версии на „Войнягово“

 
=== Празникът Полирания ===
'''[[Ранополия|Полирания]]''', или още по-точно по̀лиранее, като второто „е“ е кратко, в диалекта на с. Войнягово, община [[Карлово]] е название на празник, който се празнува от войняговци на вторият ден на Гергьовден – т.е. 24 април (ст.стил) или 7 май (н.стил). Празника е продължение на [[Гергьовден]]. Самият [[Гергьовден]] се празнувал, като рано сутрин преди слънцето да изгрее се отива на поляната наречена „Рошава могила“, находяща се в [[Средна гора]] на запад от селото, зад днешните гробища на селото (които са на това място от 1912 г.), и която поляна отстои на 15-ина минути път от селото. Под самата поляна (между поляната и гробището) има две тракийски, навярно надгробни могилки, едната, от които е малко по-голяма, и навярно в миналото обрасла, което и ще да е дало името на местността „Рошава могила“. На юг от поляната има група скали, като на една от тях е изсечен хоризонтален соларен кръг, наричан от войняговци „воденичен камък“ (поради действителната му прилика с воденичен камък), на който камък са извършвали освещаването на опечените вече жертвени агнета на [[Гергьовден]]. От там започвало и гергьовското хоро, което било повеждано задължително от свещеника на селото, въпреки каноничната забрана свещениците да участват в каквито и да било танци. Последният свещеник участвал в такова хоро в 60-те години на ХХ в. Василий (Вълко) Радев от с. [[Дъбене]], който по това време е бил енорийски свещеник на Войнягово, в личен разговор ми съобщи, че въпреки всичките му опити и настоявания, че не може да вземе участие в хорото поради канонична забрана, бил заставен почти насилствено от войняговци да поведе хорото, защото такъв бил обичая им. Преди да започне веселбата и яденето на агнетата по поляната се разхвърлялоразхвърляли буци прясно сирене от специално донесени за целта цедилки със сирене. Това извършвали няколко възрастни жени, които подсирвали и сиренето за разхвърляне, и правили това „за берекет“. Полиранията била на следващият ден и на същото място, с тази разлика че сега хорото, което тръгвало от същия камък (соларният кръг) се състояло само от млади невести, омъжени от Димитровден до Гергьовдена, които задължително играели боси. На хорото не могло да се хващат никакви лица от мъжки пол, моми, или раждала вече жена. И тук, както и в предишните обичаи за [[Гергьовден]] (повеждане на хорото от свещеника, разхвърляне на сирене „за берекет“) етнографите намират силни предхристиянски елементи, или казано другояче тракийски езически елементи. Младите невести, на които предстои да родят през идващата година са боси за да осъществят пряк контакт и почерпят сили от земята, а и да придадат на нея част от плодовитостта си, за да даде и тя добри и изобилни плодове. След хорото на младите невести започвала веселба и вече можело да се извие и обикновеното селско хоро от моми и ергени и всеки, на който му се играе.
 
== Личности ==
Анонимен потребител