Рачо Славейков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
На 30 август 1885 г. е произведен в чин [[поручик]], в навечерието на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] (1885), когато все още служи в 1<sup>-ви</sup> коне полк е назначен за временно командващ 4<sup>-и</sup> ескадрон от [[Трети конен полк|3<sup>-ти</sup> конен полк]]<ref>Христов, Х. и др., стр. 85</ref>, който командва и по време на войната. На 26 август 1886 е произведен в чин [[капитан]], а през 1887 година се включва в русенския бунт, част от [[Офицерски бунт (1887)|офицерските бунтове]], поради което е осъден на смърт. На 20 февруари 1887 е уволнен от служба. Избягва в Русия, където през 1890 г. завършва висша кавалерийска школа в [[Санкт Петербург]].<ref name="tanchev" />
През 1895 година с позволение на българското правителство се завръща да се прости с баща си Петко Славейков. Остава в България, но му е забранено да се занимава с военна дейност и започва да превежда и пише публицистични творби. По-късно става член на Демократическата партия и сътрудничи на печатните ѝ органи. Подкрепя
На 28 юли 1913 е произведен в чин [[майор]], а на 20 януари 1920 в чин [[подполковник]]. По време на военната си кариера служи в [[Първи конен полк|1<sup>-ви</sup> конен полк]] и [[Втора конна дивизия|2<sup>-ра</sup> кавалерийска дивизия]]. На 5 август 1920 г. преминава към опълчението.<ref>Руменин, Р., стр. 211</ref>
|