Рачо Славейков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30:
На 30 август 1885 г. е произведен в чин [[поручик]], в навечерието на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] (1885), когато все още служи в 1<sup>-ви</sup> коне полк е назначен за временно командващ 4<sup>-и</sup> ескадрон от [[Трети конен полк|3<sup>-ти</sup> конен полк]]<ref>Христов, Х. и др., стр. 85</ref>, който командва и по време на войната. На 26 август 1886 е произведен в чин [[капитан]], а през 1887 година се включва в русенския бунт, част от [[Офицерски бунт (1887)|офицерските бунтове]], поради което е осъден на смърт. На 20 февруари 1887 е уволнен от служба. Избягва в Русия, където през 1890 г. завършва висша кавалерийска школа в [[Санкт Петербург]].<ref name="tanchev" />
 
През 1895 година с позволение на българското правителство се завръща да се прости с баща си Петко Славейков. Остава в България, но му е забранено да се занимава с военна дейност и започва да превежда и пише публицистични творби. По-късно става член на Демократическата партия и сътрудничи на печатните и&#768; органи. Подкрепя ВМОРО[[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и поддържа приятелски връзки с нейния водач [[Даме Груев]].<ref>{{cite book |title= Славейковият род |last= Манева |first= Марияна |authorlink= |coauthors= |year= 2011 |publisher=Библиотека „Културно-историческо наследство“, Издателство „Славена“ |location=Варна |isbn=978-954-579-869-6 |pages=14 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Пише за вестници и списания между които „Пряпорец“, „Знаме“, „Мир“, „Демократически преглед“ и други. Пише статии и студии по военнополитически, военноисторически и литературни въпроси. Кореспондент е на някои френски и английски вестници, сътрудничи на руския печат. Превежда творби от английски и руски поети – К. Улф; Т. Кембел; Н. В. Гребел; М. Ю. Лермонтов; И. Карно и др.
 
На 28 юли 1913 е произведен в чин [[майор]], а на 20 януари 1920 в чин [[подполковник]]. По време на военната си кариера служи в [[Първи конен полк|1<sup>-ви</sup> конен полк]] и [[Втора конна дивизия|2<sup>-ра</sup> кавалерийска дивизия]]. На 5 август 1920 г. преминава към опълчението.<ref>Руменин, Р., стр. 211</ref>