Течен кристал: Разлика между версии

'''Течният кристал''' е разновидност на меката [[кондензирана материя]]. По обемна свиваемост течните кристали не се различават много от [[Твърди тела|твърдите тела]], но имат много по-малък [[еластичен модул]] на хлъзгане. Те могат да текат както обикновените течности[[течност]]и и имат определена ориентационна подреденост на дългите оси на молекулите в една посока.

Течните кристали са открити от австрийския биолог Ф. Райницер през 1888 година. При топене на кристален [[холестерин]] при температура от 145 градуса С се образува мътна стопилка, която се превръща в бистра течност при 178,5 градуса С. Райницер предполага че между двете температури веществото се намира в нова фаза. О. Леман открива сходство със структурата на молекулен кристал и нарича тази фаза течен кристал. В началото на 20 век вече са били синтезирани няколко стотин течни кристали. Първата класификация е предложена през 1922 година от Ж. Фридел. През 30-те години на 20 век започва изследването на електрооптичните и магнитооптичните свойства на течните кристали.<ref>И. Лалов, История на физиката от Възраждането до наши дни, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2011, с. 173 – 174</ref>

Друга голяма група течни кристали от особено значение за живите организми се наричат лиотропни, защото при тях течнокристалната фаза зависи от веществото на разтворителя[[разтворител]]я. Молекулите на лиотропните кристали притежават асиметрична структура и асиметрично поведение спрямо молекулите на разтворителя. Когато разтворителят е вода, тъй като молекулите на водата имат значителен [[диполен момент]] те привличат главите на молекулите на течния кристал, който също притежава диполен момент. Другата част на молекулата на лиотропния течен кристал, наречена опашка, се отблъсква от молекулите на водата. Образува се слой, в който хидрофилните глави на молекулите на лиотропния течен кристал са насочени към молекулите на водата, а опашките им са насочени една към друга. Такива слоеве изграждат [[Клетъчна мембрана|клетъчните мембрани]].

Част от техническите приложения на течните кристали са свързани с флексоелектричеството<ref>А. Г. Петров, Физика на живата материя. Течнокристален подход, АИ „проф. М. Дринов“, София, 2015</ref>. То се състои в индуцирана поляризация при огъване без външно електрично поле и индуцирано огъване при прилагане на външно електрично поле. Българската школа по течни кристали е създадена от академик [[Александър Держански]] през 1968 година във Физическия институт на [[Българската акадамеия на науките]]. Групата на Держански с участието на акад. [[Александър Петров (физик)|Александър Петров]] открива [[градиентен флексоелектричен ефект|градиентния флексоелектричен ефект]], който се състои в появата на обемни въртящи моменти в течнокристалния слой под действие на външно нехомогенно електрично поле (1971 – 1974). <ref>A. G. Petrov Measurements and Interpretation of Flexoelectricity in Physical Properties of Liquid Crystals: Nematics, editors D. A. Dunmar, A. Fukuda, and G. R. Luckhurst page 251 INSPEC, the Institution of Electrical Engineers, London (2001)</ref>