Мизи: Разлика между версии

През [[Средновековие]]то едно от архаичните имена, често използвани от византийските автори за обозначаване на [[прабългари]]те, а впоследствие и на [[българи]]те, е „мизи“ - наред със „скити“, „мирмидонци“ и други. За пръв път това име се появява при [[Лъв Дякон]] през втората половина на [[10 век|Х век]]. В началото на [[11 век|XI век]] в „Похвално слово” на Фотий Тесалийски като „мизийски народ“ са определени поданиците на цар [[Самуил]].<ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_4_4.htm Ангелов, Димитър. Образуване на българската народност, София 1971, с. 340-341]</ref> В „Историята” на [[Михаил Аталиат]] се твърди, че българите са мизи, които по-късно получили своето ново название.<ref>[http://www.promacedonia.org/da/da_5_3.htm пак там, с. 373]</ref> Отделни византийски автори от ХІ - ХІІ век наричат мизи и [[власи]]те<ref>Гръцки извори за българската история, т. XI, София 1983, с. 26, бел. 80.</ref> или [[печенеги]]те.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Psell_M/frametext8.htm Михаил Пселл. Хронография, Москва 1978, бел. 60.]</ref> През ХІV век византийските автори продължават да наричат „мизи“ предимно българите.<ref>Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха, София 1997, с. 213.</ref> Охридският архиепископ [[Димитър Хоматиан]] започва [[Краткото житие на Климент Охридски]] с думите: „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.“<ref>Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.</ref> Споменаването на израза "европейски мизи" е показател, че архиепископът ги отличава от малоазийските мизи.