ФК „Хебър“ (Пазарджик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 99:
 
В края на тази историческа справка следва да поправим 2 често допускани грешки:
* Много запалянковци все още мислят, че старото име на „Хебър“ е „Бенковски“. Това е вярно само за два периода: [[1957]] – [[1959]] г. и [[1973]] – [[1979]] г. или само за 8 години. Хебър е правоприемник на спортен клуб „Христо Ботев“, основан на [[31 май]] [[1918]] г. и съществувал до [[1969]] г. като име с изключение на периода [[1945]] – [[1954]] г. [[Бенковски (Пазарджик)|ФК „Бенковски“]] е отделен тим и никога не се е обединявал с „Ботев“. Затова сега съществуващият до 2011 година [[Бенковски (Пазарджик)|ФК „Бенковски“ 2002]], регистриран през [[2002]] година, е правоприемник на „Бенковски“ [[1921]] г., а не „Хебър“ както бяха разбрали ръководителите на ПФК „Хебър 1920“ АД.
* Другата грешка е точната дата на основаването на клуба: [[31 май]] [[1918]] г. Тя присъства във всички официални регистрации на Спортен клуб „Христо Ботев“, а от [[2006]] година и на логото на „Хебър“.
 
Ред 181:
== Стадиони ==
=== Игрище „Лагера“ ===
Първото игрище на Спортен клуб „Христо Ботев“ през [[1918]] г. е било отредено от тогавашния околийски съвет-на десния бряг на река Марица в местността (квартал) „Лагера“, където днес се намиранамират игрището в „Зоната на Здравето“ и плувните басейни. Там се се играли мачовете на СК „Ботев“ в градското първенство до [[1928]] г. Първият мач, който се е състоял на това футболно игрище е на [[25 май]] [[1919]] г. с отбора на „Левски“ (Пловдив) 1:2. Първият тим на „Ботев“ (Пазарджик) използва игрището през първите 10 години.
 
Второто игрище на Ботев е на Острова. През [[1928]] г. буря, поваля много дървета и оформя новото игрище и няколко месеца по-късно то става основното. Управата на СК „Ботев“-Пазарджик, подпомогната от Общината, хвърля много сили-предимно с лично участие за направата на игрището. Новото игрище носи името на градския остров „Свобода“. Открито е официално с мача „Ботев“ (Пазарджик) – „Славия“ (София) 1:3 на [[8 април]] [[1925]] г. На [[7 април]] [[1927]] г. при откриването на сезона е направен и стадион на игрището на „Ботев“, а през [[май]] месец е открит и осветен бюст-паметник на „Христо Ботев“ пред игрището. Построен е и павилион-съблекалня с бетонирана пред него площадка през [[1929]] г. При откриването на електроцентрала „Въча“ през същата година се прокарва ток до парк „Острова“ и до стадиона и се провежда '''първият мач в България на електрическо осветление между местния „Ботев“ и австрийските работници'''! (Мачовете, играни от „Левски“ и „Славия“ (София) през [[1919]] г., са на прожектори!) На [[17 март]] [[1934]] г. Спортен клуб „Ботев“ загражда вече собственото си игрище с дъсчена ограда, а на [[15 май]] [[1934]] г. получава нотариален акт за стадиона. През същата година игрището се залесява със средства на общината и е монтирано по-модерно нощно осветление, но вечер са играни само приятелски срещи. На [[2 септември]] [[1934]] г. на игрище „Ботев“ е монтиран и радиоапарат. По колоритен начин са започвали мачовете на този стадион – с изстрелване на ракета. На [[13 август]] [[1938]] г. е предложено колодрумът да се премести на игрището на „Ботев“ и съвместно да се съчетаят един образцов колодрум и футболно игрище. През годините игрището е носило имената „Острова“; „Свобода“; „Ботев“ и „Спартак“. Изоставен е през [[1956]] г.