Шарл Гуно: Разлика между версии

| портрет-описание = ПортретФотопортрет на Гуно от [[Надар]], 1890 г.

През [[1838]] г. Гуно започва да следва в парижката [[консерватория]]. ПоСъщевременно него време Гунотой твори [[симфония|симфонична музика]]. През [[1839]] г. получава ''Римска премия'' и [[стипендия]] за [[кантата]]та си ''Фернан'', което му дава възможност да се обучава 2 години в [[Италия]] и известно време във [[Виена]] и [[Германия]]. Остава, обаче, разочарован от съвременната италианска опера и, затова, концентрира творческите си сили върху старинна култова музика.

В края на 40-те години на [[19 век]] Гуно започва да пише оперна музика поради желанието си за постоянен контакт с публиката. През [[1851]] г. е [[премиера]]та на първата му опера - – ''Сафо''. 3 години по-късно е поставена втората му опера - – ''Окървавената монахиня''. Тези две опери не се радват на особен успех поради твърде [[мелодрама]]тичния си стил и слабости в музикално отношение.

През [[1852]] г. Гуно става директор на парижкия ''Орфеон'' - – обединение на хоровите общности. [[50-те]] години в живота на композитора са години на психическа неустойчивост, връх на коетокоято е [[1857]] г., когато Гуно се лекува от психическо разстройство.

През [[1858]] г. започва нов възход за композитора с премиерата на следващата му опера - – ''Лекар по неволя'' (по [[Молиер]]), приета радушно в Париж. На следващата година е поставена най-известната му опера – -[[Фауст (опера)|''Фауст'']] (по [[Гьоте]]). Още от премиерата операта е посрещната възторжено от публиката, осъзната е нейната новаторска същност. След 10 години операта влиза в [[репертоар]]а на ''[[Гран Опера]]'', като [[диалог|диалозите]] се заменени с [[речитатив]]и. В началото на 60-те години Гуно създава още три опери, а последното му непреходно художествено достижение е операта ''Ромео и Жулиета'' (по [[Уилям Шекспир|Шекспир]]). Премиерата на тази опера е през [[1867]] г. и през следващите две години операта има 900 представления в различни оперни театри.