Отваря главното меню

Промени

редакция
{{Личност
| име = Шарл Гуно
| име-оригинал = Charles Gounod
| категория = композитор
| описание = френски оперен композитор
| портрет = Charles Gounod (1890) by Nadar.jpg
| портрет-описание = ПортретФотопортрет на Гуно от [[Надар]], 1890 г.
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
На 11-годишна възраст Шарл започва да учи в [[лицей]], през което време пее в църковния [[хор]], съчинява музика и изучава теорията на музиката. Интересите му към оперната музика се зараждат след като гледа представлението на [[опера]]та ''Дон Жуан'' от [[Моцарт]].
 
През [[1838]] г. Гуно започва да следва в парижката [[консерватория]]. ПоСъщевременно него време Гунотой твори [[симфония|симфонична музика]]. През [[1839]] г. получава ''Римска премия'' и [[стипендия]] за [[кантата]]та си ''Фернан'', което му дава възможност да се обучава 2 години в [[Италия]] и известно време във [[Виена]] и [[Германия]]. Остава, обаче, разочарован от съвременната италианска опера и, затова, концентрира творческите си сили върху старинна култова музика.
 
След завръщането си в Париж работи като църковен [[орган (инструмент)|орган]]ист от [[1843]] до [[1848]] г. През същия период той създава само [[религия|религиозна]] музика. В края на периода той дори посещава курс по [[богословие]] в [[семинария]]та и живее в [[манастир]] като послушник. Това е и период на вътрешни борби, като в края на краищата надделява желанието му да се посвети на светската музика.
 
В края на 40-те години на [[19 век]] Гуно започва да пише оперна музика поради желанието си за постоянен контакт с публиката. През [[1851]] г. е [[премиера]]та на първата му опера - – ''Сафо''. 3 години по-късно е поставена втората му опера - – ''Окървавената монахиня''. Тези две опери не се радват на особен успех поради твърде [[мелодрама]]тичния си стил и слабости в музикално отношение.
 
През [[1852]] г. Гуно става директор на парижкия ''Орфеон'' - – обединение на хоровите общности. [[50-те]] години в живота на композитора са години на психическа неустойчивост, връх на коетокоято е [[1857]] г., когато Гуно се лекува от психическо разстройство.
 
През [[1858]] г. започва нов възход за композитора с премиерата на следващата му опера - – ''Лекар по неволя'' (по [[Молиер]]), приета радушно в Париж. На следващата година е поставена най-известната му опера – -[[Фауст (опера)|''Фауст'']] (по [[Гьоте]]). Още от премиерата операта е посрещната възторжено от публиката, осъзната е нейната новаторска същност. След 10 години операта влиза в [[репертоар]]а на ''[[Гран Опера]]'', като [[диалог|диалозите]] се заменени с [[речитатив]]и. В началото на 60-те години Гуно създава още три опери, а последното му непреходно художествено достижение е операта ''Ромео и Жулиета'' (по [[Уилям Шекспир|Шекспир]]). Премиерата на тази опера е през [[1867]] г. и през следващите две години операта има 900 представления в различни оперни театри.
 
Следва 10-годишен неуспешен за композитора период, през който той създава няколко несполучливи опери. Тези неуспехи го принуждават през [[1878]] г. да обяви, че се оттегля от музикалния театър. През последните години от живота си той създава няколко значими оратории и се оттегля да живее в [[предградие]]то на Париж [[Сен-Клу]], където умира на [[10 октомври]] [[1893]] г.