Спиро Василев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
В началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] Костурското братство праща втора делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, [[Георги Киселинчев]], [[Тома Бакрачев]], [[Димитър Палчев]] и [[Никола Марковски|Никола Трифонов]]. При завръщането си в доклад до [[Борис III]] делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация [[Охрана]] 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.<ref name="Dobr"/>
 
Съвременник описва въздействието на Спиро Василев върху българите в Костурско така:

{{цитат|...беше един едър, висок и хубав човек и разпалваше сърцата не само на загоричени, а и на жителите на много други села. Беше образован мъж. Свички верваха що дойде край на нашите Христови мъки.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 244.</ref>|}}
 
През юли 1943 г. Спиро Василев заедно с [[Йосиф Марков|Йосиф Кузев Марков]], [[Христо Руков]], [[Васил Стумбов]] и [[Кръстьо Янков]] пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, [[Сотир Тренчев]], [[Стефан Светиев]], доктор [[Борис Светиев]] и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.<ref name="Dobr"></ref> Заради тази му дейност комунистическия активист [[Минчо Фотев]] го описва така: „Спиро Василев - бугарски емисар, еден од протагонистите на Осовинскиот македоно-бугарски комитет во Костурско за сите тие гореспоменати бугарски агенти и соработници на германско-италијанските окупатори јавно се произнесе дека се знаменосци на бугарштината во Егејска Македонија“<ref>[http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Mincho-Fotev-i-Natsionalno-Osloboditnoto-Dvizenie-na-Makedonskiot-Narod.pdf Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27].</ref>
През юли 1943 г. Спиро Василев заедно с [[Йосиф Марков|Йосиф Кузев Марков]], [[Христо Руков]], [[Васил Стумбов]] и [[Кръстьо Янков]] пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, [[Сотир Тренчев]], [[Стефан Светиев]], доктор [[Борис Светиев]] и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.<ref name="Dobr"></ref> Заради тази му дейност комунистическият активист [[Минчо Фотев]] го описва така:
 
През юли 1943 г. {{цитат|Спиро Василев заедно с [[Йосиф Марков|Йосиф Кузев Марков]], [[Христо Руков]], [[Васил Стумбов]] и [[Кръстьо Янков]] пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, [[Сотир Тренчев]], [[Стефан Светиев]], доктор [[Борис Светиев]] и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.<ref name="Dobr"></ref> Заради тази му дейност комунистическия активист [[Минчо Фотев]] го описва така: „Спиро Василев - бугарски емисар, еден од протагонистите на Осовинскиот македоно-бугарски комитет во Костурско за сите тие гореспоменати бугарски агенти и соработници на германско-италијанските окупатори јавно се произнесе дека се знаменосци на бугарштината во Егејска Македонија“Македонија.<ref>[http://www.pollitecon.com/html/ebooks/Mincho-Fotev-i-Natsionalno-Osloboditnoto-Dvizenie-na-Makedonskiot-Narod.pdf Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27].</ref>}}
 
[[Лазар Киселинчев]] и Спиро Василев дешифрират и подготвят за печат личния дневник на [[Васил Чекаларов]]. През 1948 година [[Васил Ивановски]] и Спиро Василев правят опит да издадат дневника, но книгата е иззета от МВР като доказателство по предстоящото дело срещу Васил Ивановски.<ref>[http://promacedonia.org/bmark/vch/vch_predg.htm Чекаларов, Васил, „Дневник 1901-1903 г.“, ИК „Синева” София, 2001 г., стр.5]</ref>.