Далибор Брозович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Хърватски диалектолози, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 23:
 
== Биография ==
Завършва [[Загребски университет|Загребския университет]], получава [[доктор]]ска степен през 1957 година. Работи в научни центрове в [[Югославия]] – [[Любляна]], [[Задар]], [[Пула]], [[Дубровник]], Сараево, и в чужбина – щата [[Мичиган]], САЩ и гр. [[Регенсбург]], Германия. От 1986 година е редовен член на Югославската академия на науките и изкуствата, а от 1991 г. – и на [[Европейска академия|Европейската академия]].
 
Работи в научни центрове в [[Югославия]] – [[Любляна]], [[Задар]], [[Пула]], [[Дубровник]], Сараево, и в чужбина – щата [[Мичиган]], САЩ и гр. [[Регенсбург]], Германия. От 1986 година е редовен член на Югославската академия на науките и изкуствата, а от 1991 г. – и на [[Европейска академия|Европейската академия]].
 
В началото на разпада на бившата югофедерация Брозович става съпредседател на [[Хърватски демократичен съюз|Хърватския демократичен съюз]], а по-сетне е заместник-председател на президентството на [[Република Хърватия]] (1990) и член на хърватския парламент (1992 – 1995).
 
В периода 1991-2001 г. е начело с [[Мирослав Кърлежа]] на Института по [[лексикография]]. Автор е на „Атлас по европейска и славянска диалектология“. От 1986 г. Брозович е почетен член на [[Македонска академия на науките и изкуствата]], занимаващ се с [[македонистика]]та.
 
От 1986 г. Брозович е почетен член на [[Македонска академия на науките и изкуствата]], занимаващ се с [[македонистика]]та.
 
Далибор Брозович е сред авторите на ''Декларацията за статута и името на [[хърватски]]яхърватския език'', но и същевременно привърженик на стандартизирания по югославско време [[сърбохърватски език]] по време на Югославия.
 
Председател е на Дружеството за българо-хърватско приятелство.<ref>{{cite book |last= Енчев |first= Велизар |authorlink= Велизар Енчев |title= Аз бях в разузнаването, стр. 150 |year= 2009, София |publisher= millenium, ISBN|isbn= 978-954-515-043-2 |pages= 150}}</ref>.
 
== ИзточнициБележки ==
<references />