Националсоциалистическа германска работническа партия: Разлика между версии

| основаване = [[24 ноември]] [[1920]] г.

| разформироване = [[10 октомври]] [[1945]] г. ''(забранена)''

[[Идеология]]та, която партията следва, се основава на принципи като [[нацизъм]], пангермански [[национализъм]], [[расизъм]], и особено [[антисемитизъм]], анти[[либерализъмантилиберализъм]], анти[[демокрация|демократизъмантидемократизъм]] и [[антикомунизъм]].

След поражението на Третия райх и края на Втората световна война в [[Европа]], партията е "обявена„обявена за незаконна"незаконна“ от [[Съюзници във Втората световна война|съюзническите сили]], които извършват [[денацификация]] в годините след края на войната.

Партията възниква от малки политически групи с националистическа ориентация, които се формират през последните години от [[Първата световна война]]. През 1918 г. е създаден съюз, наречен ''Freier Arbeiterausschuss für einen guten Frieden'' (Комисия за свободни работници за добър мир){{sfn|Kershaw|2008|p=82}}, създаден в [[Бремен]], [[Германия]]. На 7 март 1918 г. [[Антон Дрекслер]], запален германски [[националист]], формира клон на този съюз в [[Мюнхен]].{{sfn|Kershaw|2008|p=82}} Дрекслер е бил член на милитаристичната отечествена партия{{sfn|Shirer|1991|p=34}} по време на Първата световна война и е категорично против примирието от ноември 1918 г. и последвалите революционни катаклизми. Дрекслер споделя възгледите на бойните националисти тогава, като например противопоставянето на [[Версайски договор|Версайския договор]], имайки антисемитски, антимонархистки и антимарксистки възгледи, както и вярвайки в превъзходството на германците[[германци]]те, за които се твърди, че са част от [[арийската раса]]. Той обаче също така обвинява международния [[капитализъм]], че е [[еврейско]] доминирано движение и предразполага капиталистите за военна печалба през Първата световна война. Дрекслер вижда политическото насилие и нестабилността в Германия като резултат от това, че [[Ваймарската република]] не се докосва до масите, особено в долните класи. Дрекслер подчертава необходимостта от синтез на волкиския национализъм с форма на икономически [[социализъм]], за да се създаде популярно националистично ориентирано [[работническо движение]], което би могло да оспори възхода на [[комунизма]] и [[Международна политика|международната политика]]. Това са всички известни теми, популярни сред различните военизирани групи.

Дрекслерското движение получава внимание и подкрепа от някои влиятелни фигури. Поддръжник е [[Дитрих Екарт]], доказан журналист, граф [[Феликс Граф фон БомeрБотмер]], виден поддръжник на понятието "национален„национален социализъм"социализъм“. По-късно през 1918 г. Карл Харер (журналист и член на ''Thule Society'') убеждава Дрекслер и няколко други да формират ''Politischer Arbeiterzirkel'' (Политически работнически кръг).{{sfn|Kershaw|2008|p=82}} Членовете се срещат периодично за дискусии с теми за национализма и расизма, насочени срещу [[евреи]]те.{{sfn|Kershaw|2008|p=82}} През декември 1918 г. Дрекслер решава, че трябва да се формира нова [[политическа партия]], основана на политическите принципи, които е одобрил, като съчетава своя клон на Работническия комитет за добър мир с Политическия работнически кръг.

На 5 януари 1919 г. Дрекслер създава нова политическа партия и предлага тя да бъде наречена ''Германска социалистическа работническа партия'', но Харер се противопоставя на думата "„[[социалист]]ическа"ическа“. Така, че тази дума е премахната и партията е обявена за ''Германска работническа партия'' (Deutsche Arbeiterpartei, ДАП). За да облекчи безпокойството сред потенциалните привърженици на [[Средна класа|средната класа]], Дрекслер разяснява, че за разлика от [[Марксист|марксистите]], партията подкрепя средната класа и, че нейната социалистическа политика има за цел да осигури социално благосъстояние на германските граждани, считани за част от арийската раса. През 1920 г. партията събира пари, като продава [[тютюн]], наречен "Антисемит"„Антисемит“.

[[Файл:Nsdap01.jpg|мини|upright|Членска книжка на НСДАП.]]

От самото начало ДАП се противопоставя на ненационалистическите политически движения, особено в ляво, включително [[Германска социалдемократическа партия|Социалдемократическата партия на Германия]] (СДПГ) и [[Комунистическата партия на Германия]] (КПГ). Членовете на ДАП се обявяват за борба срещу "„[[Болшевики|болшевизма]]"“ и всеки, който се смята за част или помощник на така нареченото "[[международно„международно еврейство]]"еврейство“. ДАП също така се противопоставя на Версайския договор.{{sfn|Shirer|1991|p=33}} ДАП не се опитва да бъде публично оповестена, а срещите се пазят в тайна, като обществените говорители обсъждат какво мислят за сегашното положение на Германия или пишат за подобни общества в Северна Германия.

ДАП е сравнително малка група с по-малко от 60 членове. Въпреки това, привлича вниманието на германските власти, които стават подозрителни към всяка организация, която изглежда да има подривни тенденции. През юли 1919 г., докато е в Мюнхенската армия, [[Адолф Хитлер]] е назначен за началник на отдел "Образование„Образование и пропаганда"пропаганда“ в [[Бавария]]. Хитлер е назначен да влияе на други войници и да ги привлече в ДАП.{{sfn|Kershaw|2008|pp=71–8271 – 82}} Докато присъства на заседание на партията на 12 септември 1919 г., Хитлер се забърква в разгорещен спор с професор Бауман, който поставя под въпрос стабилността на аргументите му срещу капитализма. Бауман предлага Бавария да се отдели от [[Прусия]] и да направи нова южногерманска нация с [[Австрия]]. Като атакува яростно аргументите на човека, Хитлер създава впечатление на останалите членове на партията с ораторските си умения. Според Хитлер, "професорът"„професорът“ напуска залата, признавайки недвусмислено поражението си.{{sfn|Kershaw|2008|p=75}} Дрекслер го насърчава да се присъедини към ДАП.{{sfn|Kershaw|2008|p=75}} По нареждане на началниците на армията, Хитлер кандидатства за присъединяване към партията и в рамките на една седмица е приет като член на партията{{sfn|Evans|2003|p=170}} под номер 555 (партията започва да брои членствата от 500 нагоре, за да създаде впечатлението, че е много по-голяма партия).{{sfn|Kershaw|2008|pp=75, 76}}{{sfn|Mitcham|1996|p=67}} Сред по-ранните членове на партията са [[Ернст Рьом]] от Окръжното командване VII на армията, [[Дитрих Екарт]], който е наречен духовен баща на националсоциализма<ref name="Blamires2006">{{cite book|author=Blamires, Cyprian P.|title=World Fascism: A Historical Encyclopedia|url=https://books.google.com/books?id=nvD2rZSVau4C&pg=PA185|accessdate=13 March 2013|year=2006|publisher=ABC-CLIO|isbn=978-1-57607-940-9|pages=185–}}</ref>, тогава - – студент от [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|университета в Мюнхен]] [[Рудолф Хес]].{{sfn|Shirer|1991|p=43}} Всички по-късно са изтъкнати личности в нацисткия режим.

През 1920 г. нацистката партия официално обявява, че само лица с "чист„чист арийски произход"произход“ могат да станат членове на партията, а ако някой има съпруг/а, той/тя трябва да бъде от "расово„расово чисто"чисто“ арийско семейство.<ref name="Ehrenreich2007">{{cite book|author = Eric Ehrenreich | title = The Nazi Ancestral Proof: Genealogy, Racial Science, and the Final Solution| year = 2007 | publisher = Indiana University Press | isbn = 0-253-11687-2 | page = 58}}</ref> Членовете на партията не могат да бъдат пряко или косвено свързани с така наречените "неарийски"„неарийски“ родове. [[Нацистите]] забраняват [[Секс|сексуалните отношения]] и бракове между членовете на партията и евреите.<ref name="Weikart2009">{{cite book|author=Richard Weikart|title=Hitler's Ethic|date=21 July 2009|publisher=Palgrave Macmillan|isbn=978-0-230-62398-9|page=142}}</ref> Членовете на партията, признати за виновни за ''Rassenschande'' ("расово„расово омърсяване"омърсяване“), са тежко преследвани, като някои членове дори са [[Смъртно наказание|осъдени на смърт]].<ref name="Gordon1984">{{cite book|author=Sarah Ann Gordon|title=Hitler, Germans, and the "Jewish„Jewish Question"Question“|year=1984|publisher=Princeton University Press|isbn=0-691-10162-0|page=265}}</ref>

Талантът на Хитлер като оратор и способността му да привлича нови членове, съчетани с неговата характерна безмилост, скоро го превръщат в доминираща фигура. Въпреки това, докато Хитлер и Екарт са на пътуване за набиране на средства в [[Берлин]] през юни 1921 г., в Мюнхен избухва [[бунт]]. Членовете на неговия изпълнителен комитет искат да се слеят с конкурентната Германска социалистическа партия (ГСП).{{sfn|Kershaw|2008|pp=100, 101}} След завръщането си в Мюнхен на 11 юли, Хитлер яростно подава оставката си. Членовете на комитета разбират, че оставката му ще означава край на партията.{{sfn|Kershaw|2008|p=102}} Хитлер съобщава, че ще се присъедини при условие, че ще замени Дрекслер като председател на партията, и че партийните щабове ще останат в Мюнхен.{{sfn|Kershaw|2008|p=103}} Комитета се съгласява и той се присъединява към партията на 26 юли като член номер 3680. Хитлер продължава да се изправя пред опозиция в НСДАП, тъй като противниците му са изгонили [[Херман Есер]] от партията и са отпечатали 3000 копия от брошура, атакуваща Хитлер като предател на партията.{{sfn|Kershaw|2008|p=103}}

На специален партиен конгрес на 29 юли 1921 г. той заменя Дрекслер като председател на партията с гласуване от 533 гласа "За"„За“ срещу 1 "против"„против“. Комитета е разпуснат и Хитлер получава почти абсолютна власт като лидер на партията. Той ще заема поста до края на живота си. Хитлер скоро придобива титлата [[Фюрер]] ("лидер"„лидер“) и след поредица от остри вътрешни конфликти е прието, че партията ще бъде управлявана на ''Führerprinzip'' ("лидерски„лидерски принцип"принцип“). Съгласно този принцип, партията е със силно централизирана структура, която функционира строго отгоре, а Хитлер е на върха като абсолютен лидер на партията. Хитлер гледа на партията като революционна организация, чиято цел е свалянето на Ваймарската република, която той счита за контролирана от социалистите, евреите и "ноемврийските„ноемврийските престъпници"престъпници“, които са предали германските войници през 1918 г. [[СА]] са основани като партийна милиция през 1921 г. и започват насилствени атаки срещу други партии.

Нацистката партия нараства значително през 1921 и 1922 г., отчасти чрез ораторските умения на Хитлер, отчасти чрез призива на [[СА]] към безработните млади мъже и отчасти поради реакцията срещу социалистическата и либералната политика в [[Бавария]], тъй като икономическите проблеми на Германия се задълбочават и слабостта на режимът на [[Ваймар]] става очевиден. Партията набира войници от Първата световна война, на които Хитлер като [[ветеран]] от първа линия може да се хареса особено, както и малки бизнесмени и недоволни бивши членове на съперничещи си партии. Нацистките митинги често се провеждат в бирарии, където потиснатите мъже биха могли да получат безплатна [[бира]]. [[Хитлерюгенд|Хитлеровата младеж]] е създадена за децата на партийни членове. Партията също така формира групи в други части на Германия. [[Юлиус Щрайхер]] в [[Нюрнберг]] става редактор на расисткото списание ''Der Stürmer''. През декември 1920 г. нацистката партия придобива вестника - – ''Völkischer Beobachter'', чийто главен идеолог [[Алфред Розенберг]] става редактор. Други, които се присъединяват към партията по това време, са [[Хайнрих Химлер]] и летящият [[ас]] от Първата световна война [[Херман Гьоринг]].

На 31 октомври 1922 г. друга партия със сходни политики и цели поема управлението в [[Кралство Италия]] - – [[Национална фашистка партия]], под ръководството на харизматичния [[Бенито Мусолини]]. [[ФашистиФашист]]теите, както и [[нацисти]]тенацистите, насърчават националното възраждане на своята страна, като се противопоставят на [[Комунизъм|комунизма]] и [[Либерализъм|либерализма]]. Италианските фашисти използват [[римски поздрав]] и носят черни униформи. Хитлер е вдъхновен от Мусолини и фашистите, заимствайки от тях използването на поздрав като [[Хитлеров поздрав|нацистки поздрав]]. Когато фашистите идват на власт през 1922 г. в Италия чрез опита си за преврат, наречен "„[[Поход към Рим]]"“, Хитлер започва да планира собствен преврат.

През януари 1923 г. [[Франция]] окупира индустриалния район в [[Рур]], в резултат на неспособността на Германия да плаща своите [[репарации]]. Това води до икономически хаос, оставка на правителството и опит на Германската комунистическа партия да организира [[революция]]. Реакцията на тези събития е подем на националистическите настроения. Нацисткото партийно членство нараства рязко до около 20 000.{{sfn|Kershaw|2008|p=110}} До ноември Хитлер решава, че е време да се опита да се възползва от властта в Мюнхен, с надеждата, че [[Райхсвер]] (следвоенната германска войска) ще се бунтува срещу Берлинското правителство и ще се присъедини към неговият бунт. В това той е повлиян от бившия генерал [[Ерих Лудендорф]], който става привърженик на нацистите, макар и да не е член на НСДАП.

На 20 юли 1932 г. пруското правителство е свалено от преврат, а няколко дни по-късно на изборите за Райхстага през юли 1932 г. нацистите правят още един скок напред, като взимат 37,4% и се превръщат в най-голямата партия в парламента с голяма разлика. Освен това, нацистите и комунистите взимат 52% от гласовете и мнозинството от местата. Тъй като и двете партии се противопоставят на установената политическа система и не биха се присъединили или подкрепили една друга, това прави невъзможно формирането на правителство с мнозинство. Съгласно директивите на [[Коминтерн]]а, комунистите поддържат своята политика на третиране на социалдемократите като основен враг, наричайки ги "социални„социални фашисти"фашисти“, като по този начин разцепват опозицията срещу нацистите. По-късно и социалдемократите, и комунистите, се обвиняват взаимно, че са улеснили Хитлер да се издигне на власт чрез нежеланието си да направят компромис.

Канцлерът [[Франц фон Папен]] извиква през ноември нови избори за Райхстага, надявайки се да намери изход от тази безизходица. Резултатът от изборите е същият, като нацистите и комунистите печелят 50% от гласовете между тях и повече от половината места, което прави този Райхстаг не по-работоспособен от своя предшественик. Подкрепата за нацистите обаче намалява до 33,1%, което предполага, че нацистката вълна е загубила своя подем – вероятно защото най-лошото от депресията е преминало, вероятно защото някои гласоподаватели подкрепят Хитлер през юли като протест, но сега се отдръпват от перспективата да го издигнат на власт. Нацистите интерпретират резултата като предупреждение, че трябва да се възползват от властта, преди мигът им да мине. Ако другите партии се обединят, това може да бъде предотвратено, но тяхната краткотрайност прави невъзможен единен фронт. Папен, неговият наследник [[Курт фон Шлайхер|Курт фон Шлейхер]] и националният пресмагнат Алфред Хюгенберг, прекарват през декември и януари в политически интриги, които в крайна сметка убеждават президента Хинденбург, че е безопасно да назначи Хитлер за канцлер на Райха, ръководен от кабинет, включващ само малцинство нацистки министри – което се случва на 30 януари 1933 г.

[[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1982-159-21A, Nürnberg, Reichsparteitag, Hitler und Röhm.jpg|мини|200px|[[Адолф Хитлер]] и лидера на СА [[Ернст Рьом]], август 1933 г.]]

В "Моята„Моята борба"борба“, Хитлер директно атакува както леви, така и десни политики в Германия. Повечето учени обаче, определят нацизма на практика като крайнодясна форма на политика. Когато е попитан в интервю през 1934 г. дали нацистите са "буржоазни„буржоазни десни"десни“, както твърдят противниците им, Хитлер отговаря, че нацизмът не е бил изключително за никоя класа и посочва, че не предпочита нито левия, нито десния, но запазва "чистите"„чистите“ елементи от двата "лагера"„лагера“, като посочва: "„''От лагера на буржоазната традиция се изисква национална решителност, а от материализма на марксистката догма, живия и творчески социализъм"''“.

Пожарът на Райхстага на 27 февруари 1933 г. дава на Хитлер претекст за потискане на политическите му опоненти. На следващия ден, той убеждава президента на Хинденбург да издаде постановлението за пожар в Райхстага, което слага край на повечето граждански свободи. НСДАП печели парламентарните избори на 5 март 1933 г. с 43,9% от гласовете, но не успява да спечели абсолютно мнозинство. След изборите, стотици хиляди нови членове се присъединяват към партията по опортюнистични причини, повечето от които са държавни служители и работници. Те са наречени "жертвите„жертвите на март"март“ или "March„March violets"violets“.<ref>{{Cite book |page=259|title=The Fateful Alliance: German Conservatives and Nazis in 1933: The ''Machtergreifung'' in a New Light|last=Beck|first=H|isbn=9780857454102|date=2013|publisher=Berghahn Books}}</ref>

На 23 март парламентът приема Закона за упълномощаване от 1933 г., който дава на кабинета правото да приема закони без съгласието на парламента. Всъщност това дава на Хитлер диктаторски сили. Вече притежаващи почти абсолютна власт, нацистите създават тоталитарен режим, тъй като премахват синдикатите и другите политически партии и затварят своите политически опоненти, най-напред в импровизирани лагери, после в концентрационни лагери. Нацистка Германия е установена, но Райхсверът[[Райхсвер]]ът остава безпристрастен. Нацистката власт над Германия остава виртуална, а не абсолютна.

=== След идването на власт: преплитане на партия и държава (1933–19381933 – 1938) ===

През юни и юли 1933 г. всички други партии са забранени или ликвидирани, а впоследствие Законът против създаване на нови партии от 14 юли 1933 г. законно установява монопола на нацистката партия. На 1 декември 1933 г. влиза в сила Законът за осигуряване на единството на партията и държавата, който е основа за прогресивно преплитане на партийни структури и държавни апарати.<ref>{{Cite book |author=Dieter Kuntz |title=Hitler and the functioning of the Third Reich |work=The Routledge History of the Holocaust |publisher=Routledge |year=2011 |page=73}}</ref> По силата на закон от 30 януари 1934 г. относно реорганизацията на Райха, провинциите губят своята държавност и са подложени на административно разделение на правителството на Райха (Gleichschaltung). Ефективно, те губят голяма част от своята власт.<ref>{{cite book|author=Thomas Schaarschmidt|title=Mobilizing German Society for War: The National Socialist ''Gaue''|work=Visions of Community in Nazi Germany|publisher=Oxford University Press|year=2014|pages=104–105104 – 105}}</ref>

По време на [[Нощта на дългите ножове]] от 30 юни до 2 юли 1934 г., Хитлер лишава от власт ръководството на [[СА]] - – повечето от които принадлежат на фракцията на Strasserist в рамките на НСДАП - – са убити. Той ги обвинява, че се готвят да организират държавен преврат, но се смята, че това е само предпоставка за оправдаване за потискането на някаква вътрешнопартийна опозиция. Прочистването е извършено от [[СС]], подпомагани от звената на [[Гестапо]] и Райхсвер. Освен есесовските нацисти, те убиват и антинацистки консервативни фигури като бившия канцлер Курт фон Шлейхер.<ref>{{Cite book |author= Richard J. Evans |title=The Third Reich in History and Memory |publisher=Oxford University Press |year=2015 |page=98}}</ref> След това, СА продължава да съществува, но губи голяма част от своята важност, докато ролята на СС нараства значително. Преди това, само подорганизация на СА е създадена отделна организация на НСДАП през юли 1934 г.<ref>{{Cite book |author=Chris McNab |title=Hitler's Elite: The SS 1939–451939 – 45 |publisher=Osprey |year=2013 |page=20}}</ref>

След смъртта на президента Хинденбург на 2 август 1934 г., Хитлер обединява длъжностите на партиен лидер и държавен глава в едно, като приема титлата фюрер и [[райхсканцлер]] (Führer und Reichskanzler). Канцеларията на Фюрера, официална организация на нацистката партия, поема функциите на президентската служба (правителствена агенция), която още повече размива разликата между структурите на партията и държавата. СС все повече упражнява полицейски функции – развитие, което е официално документирано от сливането на [[Райхсфюрер-СС]] и началника на германската полиция на 17 юни 1936 г., тъй като позицията е на Хайнрих Химлер, който получава правомощията директно от Хитлер. Sicherheitsdienst (SD, официално "Службата„Службата за сигурност на Райхсфюрер-СС"СС“), е създадена през 1931 г. като интерактивна инстанция, и се превръща в [[де факто]] разузнавателна агенция на [[Нацистка Германия]].<ref>{{Cite book |author=Jacques Delarue |title=The Gestapo: A History of Horror |publisher=Frontline Books |year=2008 |pages=x–xi}}</ref>

Между 1939 и 1945 г. ръководеният от нацистите [[тоталитарен режим]], подпомаган от [[Колаборационизъм|колаборационистки]] правителства и служители от окупираните страни, е причинил смъртта на най-малко 11 милиона души{{sfn|Rummel|1994|p=112}}{{sfn|Snyder|2010|p=416}}, включително 5,5- – 6 милиона [[евреи]] (представляващи две трети от еврейското население в Европа){{sfn|Evans|2008|p=318}}, и между 200 000 и 1 500 000 [[цигани]].{{sfn|Hancock|2004|pp=383–396383 – 396}} Общият брой включва убийството на близо 2 милиона нееврейски [[поляци]], над 3 милиона съветски военнопленници{{sfn|Snyder|2010|p=184}}, комунисти и други политически опоненти, [[Хомосексуализъм|хомосексуалисти]], физически и умствено увредени хора.{{sfn|Niewyk|Nicosia|2000|p=45}}{{sfn|Goldhagen|1996|p=290}}

|+ Резултати на НСДАП от федерални избори (1924–19331924 – 1933)

|| [[Източна Прусия]]|| style="text-align:right" | 56.5 % || style="text-align:right" | 39.7 % || style="text-align:right" | 47.1 % || style="text-align:right" | 22.5 %

|| [[Померания ]]|| style="text-align:right" | 56.3 % || style="text-align:right" | 43.1 % || style="text-align:right" | 48.0 % || style="text-align:right" | 24.3 %

|| [[Мекленбург ]]|| style="text-align:right" | 48.0 % || style="text-align:right" | 37.0 % || style="text-align:right" | 44.8 % || style="text-align:right" | 20.1 %

|| Oppeln [[Ополе]]|| style="text-align:right" | 43.2 % || style="text-align:right" | 26.8 % || style="text-align:right" | 29.2 % || style="text-align:right" | 9.5 %

|| [[Бреслау ]]|| style="text-align:right" | 50.2 % || style="text-align:right" | 40.4 % || style="text-align:right" | 43.5 % || style="text-align:right" | 24.2 %

|| [[Лийгниц ]]|| style="text-align:right" | 54.0 % || style="text-align:right" | 42.1 % || style="text-align:right" | 48.0 % || style="text-align:right" | 20.9 %

|| [[Франкфурт на Одер ]]|| style="text-align:right" | 55.2 % || style="text-align:right" | 42.6 % || style="text-align:right" | 48.1 % || style="text-align:right" | 22.7 %

|| [[Берлин ]]|| style="text-align:right" | 31.3 % || style="text-align:right" | 22.5 % || style="text-align:right" | 24.6 % || style="text-align:right" | 12.8 %

|| [[Потсдам|Потсдам I ]]|| style="text-align:right" | 44.4 % || style="text-align:right" | 34.1 % || style="text-align:right" | 38.2 % || style="text-align:right" | 18.8 %

|| [[Лайпциг ]]|| style="text-align:right" | 40.0 % || style="text-align:right" | 31.0 % || style="text-align:right" | 36.1 % || style="text-align:right" | 14.0 %

|| [[Дрезден]]-[[Бауцен ]]|| style="text-align:right" | 43.6 % || style="text-align:right" | 34.0 % || style="text-align:right" | 39.3 % || style="text-align:right" | 16.1 %

|| [[Кемниц]]-[[Цвикау ]]|| style="text-align:right" | 50.0 % || style="text-align:right" | 43.4 % || style="text-align:right" | 47.0 % || style="text-align:right" | 23.8 %

|| [[Мерзебург ]]|| style="text-align:right" | 46.6 % || style="text-align:right" | 34.5 % || style="text-align:right" | 42.6 % || style="text-align:right" | 20.5 %

|| [[Магдебург ]]|| style="text-align:right" | 47.3 % || style="text-align:right" | 39.0 % || style="text-align:right" | 43.8 % || style="text-align:right" | 19.5 %

|| [[Хановер|Източен Хановер ]]|| style="text-align:right" | 54.3 % || style="text-align:right" | 42.9 % || style="text-align:right" | 49.5 % || style="text-align:right" | 20.6 %

|| Южен Хановер-[[Брауншвайг ]]|| style="text-align:right" | 48.7 % || style="text-align:right" | 40.6 % || style="text-align:right" | 46.1 % || style="text-align:right" | 24.3 %

|| [[Хамбург ]]|| style="text-align:right" | 38.9 % || style="text-align:right" | 27.2 % || style="text-align:right" | 33.7 % || style="text-align:right" | 19.2 %

|| [[Шлезвиг-Холщайн ]]|| style="text-align:right" | 53.2 % || style="text-align:right" | 45.7 % || style="text-align:right" | 51.0 % || style="text-align:right" | 27.0 %

|| [[Везер]]-[[Емс ]]|| style="text-align:right" | 41.4 % || style="text-align:right" | 31.9 % || style="text-align:right" | 38.4 % || style="text-align:right" | 20.5 %

|| [[Вестфалия]]-север || style="text-align:right" | 34.9 % || style="text-align:right" | 22.3 % || style="text-align:right" | 25.7 % || style="text-align:right" | 12.2 %

|| [[Дюселдорф]]-изток || style="text-align:right" | 37.4 % || style="text-align:right" | 27.0 % || style="text-align:right" | 31.6 % || style="text-align:right" | 17.0 %

|| [[Кьолн]]-[[Аахен ]]|| style="text-align:right" | 30.1 % || style="text-align:right" | 17.4 % || style="text-align:right" | 20.2 % || style="text-align:right" | 14.5 %

|| [[Кобленц]]-[[Триер ]]|| style="text-align:right" | 38.4 % || style="text-align:right" | 26.1 % || style="text-align:right" | 28.8 % || style="text-align:right" | 14.9 %

|| [[Пфалц ]]|| style="text-align:right" | 46.5 % || style="text-align:right" | 42.6 % || style="text-align:right" | 43.7 % || style="text-align:right" | 22.8 %

|| [[Хесен-Дармщат ]]|| style="text-align:right" | 47.4 % || style="text-align:right" | 40.2 % || style="text-align:right" | 43.1 % || style="text-align:right" | 18.5 %

|| [[Хесен]]-[[Насау ]]|| style="text-align:right" | 49.4 % || style="text-align:right" | 41.2 % || style="text-align:right" | 43.6 % || style="text-align:right" | 20.8 %

|| [[Тюрингия ]]|| style="text-align:right" | 47.2 % || style="text-align:right" | 37.1 % || style="text-align:right" | 43.4 % || style="text-align:right" | 19.3 %

|| [[Франкония ]]|| style="text-align:right" | 45.7 % || style="text-align:right" | 36.4 % || style="text-align:right" | 39.9 % || style="text-align:right" | 20.5 %

|| [[Долна Бавария ]]|| style="text-align:right" | 39.2 % || style="text-align:right" | 18.5 % || style="text-align:right" | 20.4 % || style="text-align:right" | 12.0 %

|| [[Горна Бавария]]-[[Швабия ]]|| style="text-align:right" | 40.9 % || style="text-align:right" | 24.6 % || style="text-align:right" | 27.1 % || style="text-align:right" | 16.3 %

|| [[Вюртемберг ]]|| style="text-align:right" | 42.0 % || style="text-align:right" | 26.2 % || style="text-align:right" | 30.3 % || style="text-align:right" | 9.4 %

|| [[Баден ]]|| style="text-align:right" | 45.4 % || style="text-align:right" | 34.1 % || style="text-align:right" | 36.9 % || style="text-align:right" | 19.2 %

|+ Резултати на НСДАП на избори и референдуми за Райхстаг в [[Нацистка Германия]] (1933–19381933 – 1938)

На върха на нацистката партия е председателят на партията ("Der„Der Führer"Führer“), който притежава абсолютната власт и пълна команда над партията. Всички останали партийни длъжности са подчинени на неговата позиция и зависят от инструкциите му. През 1934 г. Хитлер основава отделен орган за председателя, съветници на Фюрера, със свои собствени подразделения.

Там се нарежда на първо място "Заместник„Заместник-председател на Фюрера"Фюрера“, начело с Рудолф Хес от 21 април 1933 г. до 10 май 1941 г., а след това "партийна„партийна канцелария"канцелария“ (Parteikanzlei), начело с Мартин Борман.

Пряко подчинени на Фюрера са Райхслейтер ("лидер„лидер (и) на Райха"Райха“), чийто брой постепенно нараства до 18. Те имат власт и влияние, сравними с министрите на Райха в кабинета на Хитлер. Осемнадесетият Райхслейтер формира "Райхското„Райхското лидерство на нацистката партия"партия“ (Reichsleitung der NSDAP).

Политическите лидерски корпуси на нацистката партия са тези, които най-често се свързват като "нацисти"„нацисти“ в стереотипния смисъл на думата, тъй като тези хора носят кафяви паравоенни нацистки униформи, налагат нацистката доктрина в съответствие с инструкциите на нацистката партия.{{sfn|Zentner|Bedürftig|1997|p=631}}

Общото членство на нацистка партия е известно с титлата ''Parteimitglieder''. Този общ термин се прилага към всеки член на партията, който в противен случай не е имал политическа лидерска позиция. Преведено просто като "партиен„партиен член"член“, Parteimitglieder би могъл (и е) да заема позиции в други нацистки групи като СС. Членовете на нацистката партия, които не заемат ръководни длъжности, нямат определена униформа. Такива хора често носят униформи от други нацистки групи, униформи на германските правителствени агенции и могат да служат и в германските въоръжени сили.

В допълнение към нацистката партия, съществуват няколко паравоенни групи, които "поддържат"„поддържат“ нацистките цели. Всички членове на тези паравоенни организации са задължени първо да станат редовни членове на нацистка партия и след това да се включат в избраната от тях група. Изключение е "„[[Вафен-СС]]"“, смятан за военно оръжие на [[СС]] и нацистката партия, които по време на [[Втората световна война]] позволяват на членовете да се запишат без да се присъединят към нацистката партия. Чуждестранните доброволци от Вафен-СС също не са задължени да бъдат членове на нацистката партия, макар че много от тях се присъединяват към местните националистически групи от собствените си страни със същите цели. Полицейските служители, включително членовете на [[Гестапо]], често заемат ранг в SS по административни причини (известен като "ранг„ранг паритет"паритет“) и също не са задължени да бъдат членове на нацистката партия.

* Schutzstaffel ([[СС]]: "Защитен„Защитен ескадрон"ескадрон“

* Sturmabteilung ([[СА]]): "Щурмува„Щурмува дивизия"дивизия“

* Nationalsozialistisches Fliegerkorps (NSFK): "Националсоциалистически„Националсоциалистически летателен корпус"корпус“

* Nationalsozialistisches Kraftfahrerkorps (NSKK): "„[[Националсоциалистически моторизиран корпус]]"“

Общото членство в нацистката партия се състои главно от градските и селските долни средни класове. 7% принадлежат към горната класа, 7% са селяни, 35% са индустриални работници и 51% са това, което може да се определи като средна класа. В началото на 1933 г., точно преди назначаването на Адолф Хитлер за [[канцлер]], партията дава недостатъчно представителство на "работниците"„работниците“, които съставляват 29,7% от членството, и 46,3% от германското общество. Тези членове са свързани с местни клонове на партията, които през 1928 г. са 1378 в цялата страна. През 1932 г. броят им нараства до 11 845, което отразява ръста на партията през този период.

Членовете на партията, които живеят извън Германия, са обединени в ''Auslands-Organization'' (Чуждестранна организация). Организацията е ограничена само до така наречените "имперски„имперски германци"германци“ и "етнически„етнически германци"германци“ (Volksdeutsche), които нямат германско гражданство, нямат право да се присъединят.

* Нацистки знамена: Нацистката партия използва правоъгълна свастика като символ, a червените и черни цветове се смятат за представляващи ''Blut und Boden'' ("кръв„кръв и почва"почва“). Друга дефиниция на флага описва цветовете като представляващи идеологията на националсоциализма, свастиката, представляваща арийската раса и арийската националистическа програма на движението; бяло, представляващо арийската расова чистота; и червено, представляващо социалистическата програма на движението. Черно, бяло и червено всъщност са цветовете на старото знаме на Северногерманската конфедерация (измислено от Ото фон Бисмарк, базирано на черните и бели пруски цветове и червеното, използвано от северногерманските държави). През 1871 г. със създаването на Германската империя флагът на Северногерманската конфедерация става германски Райхфлагдж ("флаг„флаг на Райха"Райха“). Черно, бяло и червено стават цветовете на националистите след Първата световна война във Ваймарската република.

* Германски орел: Нацистката партия използва традиционния германски орел, стоящ на върха на свастика във венец от дъбови листа. Той е известен още като "железен„железен орел"орел“. Когато орелът гледа към лявото си рамо, той символизира нацистката партия и се нарича ''Parteiadler''. За разлика от това, когато орелът гледа към дясното си рамо, той символизира страната (Райха) и следователно се нарича "Райхсадлер"„Райхсадлер“. След като нацистката партия идва на власт в Германия, те заменят традиционната версия на германския орел с модифицирания символ на партията в цялата страна и всички нейни институции.

File:Flag of the NSDAP (1920–1945).svg|''Parteiflagge'' ("партиен„партиен флаг"флаг“), използван в периода 1920–19451920 – 1945 г. както и за национален флаг между 1933 и 1935 г.