Нептун (планета): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Наблюдение от Земята: Поправена правописна грешка Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android |
Ted Masters (беседа | приноси) м корекции |
||
Ред 60:
| accessdate=2007-08-13}}</ref> Нептун е първата планета, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома [[Алексис Бувар]] на мисълта, че Урановата орбита е подложена на гравитационни смущения от друга, неизвестна дотогава планета. Нептун впоследствие бива открита от [[Йохан Гал]] на позиция, прогнозирана от [[Юрбен Льоверие]], а най-големият спътник, Тритон, бива открит скоро след това.
Атмосферата на Нептун е съставена основно от [[водород]] и [[хелий]] със следи от [[метан]]. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на [[Уран (планета)|Уран]], който има същото количество метан, се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят.<ref>[http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Neptune&Display=OverviewLong Neptune overview], ''Solar System Exploration'', [[NASA]].</ref> Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система, достигащи до скорост от 2100
| author=Suomi, V. E.; Limaye, S. S.; Johnson, D. R.
| title=High winds of Neptune – A possible mechanism
Ред 94:
| publisher=NASA JPL | accessdate=2008-02-28 }}</ref>
Метеорологичното време на Нептун се характеризира с изключително динамични бури, чиито ветрове достигат скорост от почти 600
| last=Hammel | first=H. B.
| coauthors=Beebe, R. F.; De Jong, E. M.; Hansen, C. J.; Howell, C. D.; Ingersoll, A. P.; Johnson, T. V.; Limaye, S. S.; Magalhaes, J. A.; Pollack, J. B.; Sromovsky, L. A.; Suomi, V. E.; Swift, C. E.
Ред 104:
| doi=10.1126/science.245.4924.1367
| pmid=17798743
| issue=4924 }}</ref> Над облачната покривка скоростта на ветровете варира от 400
| last=Stanley | first=Sabine | coauthors=Bloxham, Jeremy
| title=Convective-region geometry as the cause of Uranus' and Neptune's unusual magnetic fields
Ред 157:
| doi=10.1016/j.icarus.2003.07.006
| url=http://cips.berkeley.edu/research/depater_altitude.pdf
| format=PDF | accessdate=2008-02-26 }}</ref> и вследствие на това те приличат на дупки в облачната покривка. Тъй като те са
| last=Max | first=C. E.
| coauthors=Macintosh, B. A.; Gibbard, S. G.; Gavel, D. T.; Roe, H. G.; de Pater, I.; [[Andrea Ghez|Ghez, A. M.]]; Acton, D. S.; Lai, O.; Stomski, P.; Wizinowich, P. L.
Ред 187:
Астрономическите скици на [[Галилео Галилей]] свидетелстват за наблюдението му на Нептун на [[28 декември]] [[1612]] г. и [[27 януари]] [[1613]] г. И в двата случая обаче Галилео смята, че е наблюдавал звезда в непосредствена близост до [[Юпитер (планета)|Юпитер]], а не обект в Слънчевата система.<ref>{{cite book |last=Hirschfeld |first=Alan |title=Parallax:The Race to Measure the Cosmos |year=2001 |publisher=Henry Holt |location=New York, New York |isbn=0-8050-7133-4}}</ref> Поради тази причина Галилео не се посочва като откривател на Нептун, въпреки че в записките си отбелязва взаимното движение на Юпитер и „звездата“.
През [[1821]] г. [[Алексис Бувар]] публикува астрономически таблици на орбитата на [[Уран (планета)|Уран]].<ref>A. Bouvard (1821), ''[http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?bibcode=1821tapp.book.....B&db_key=AST&data_type=HTML&format=&high=44b52c369020669 Tables astronomiques publiées par le Bureau des Longitudes de France]'', Paris, FR: Bachelier</ref>
През [[1846]] г. [[Юрбен Льоверие]] независимо от [[Джон Коуч Адамс|Адамс]] изчислява орбитата на Нептун, но също както своя британски колега не среща съдействие у сънародниците си за издирването на планетата. През същата година [[Джон Хършел]] усъвършенства математическия анализ на орбитата и убеждава скептичния си колега-астроном [[Джеймс Шелис]] да започне търсене през юли [[1846]] г.
Междувременно льо Верие пък убеждава [[Йохан Готфрийд Гал]] от [[Берлинска обсерватория|Берлинската обсерватория]] да започне търсене. Асистентът на Гал
Разликата между действителната и предвидената от льо Верие позиция на Нептун е 1°, а спрямо тази на Адамс – 10°. [[Джеймс Шелис]] впоследствие осъзнава, че е наблюдавал планетата на два пъти през август, но поради небрежността си, породена от скептицизъм, не прави необходимата връзка между двете наблюдения.
След откриването на планетата избухват националистични спорове между френски и британски астрономи относно това чии заслуги за откриването на планетата са по-големи – на Адамс или на льо Верие. Взето е компромисно решение двамата астрономи да си поделят заслугата по откриването на Нептун. Скорошен анализ на документи от архивите на Кралската [[Гринуичка обсерватория]], присвоени незаконно от астронома [[Улин Айген]] и върнати непосредствено след смъртта му обаче, показва, че Адамс не заслужава равна заслуга по откриването на планетата.
== Наблюдение от Земята ==
Нептун не може да се забележи с просто око. Изглежда като синьо-зелен диск, подобен на Уран, но по-тъмен. Синьо-зеленият цвят се дължи на поглъщането на червената светлина от [[метан]]а в атмосферата на планетата.<ref>{{cite book | title=The Data Book of Astronomy | author=Moore, Patrick |year=2000 |pages=207}}</ref> [[Видима величина|Видимата величина]] на Нептун варира между +7,7 и +8 и дискът му е с [[ъглов диаметър]] от 2".
Тъй като са му необходими 165 години, за да извърши едно пълно завъртане около Слънцето, през [[2011]] г. Нептун се върна в позицията, на която е бил открит от Йохан Гал.
Ред 211:
Доказателство за прекъснатостта на пръстените са проведените през 80-те години на [[20 век]],<ref name="Nicholson90">{{cite journal | author= P.D. Nicholson et al| title= ''Five Stellar Occultations by Neptune: Further Observations of Ring Arcs''| journal= Icarus| year= 1990| volume= 87| pages= 1| url= http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?bibcode=1990Icar...87....1N&db_key=AST&data_type=HTML&format=&high=444b66a47d28395 |accessdate= 2007-12-16}}</ref> наблюдения на [[окултация]] на звезди зад Нептун. В някои случаи се наблюдава допълнително „мигане“ на светлината от звездата преди да изчезне зад Нептун, дължащо се на преминаването ѝ зад пръстен. Фактът, че мигането понякога не се наблюдава, сочи, че един от пръстените на Нептун е прекъснат и понякога не закрива светлината от звездите на заден фон. Снимки направени от [[Вояджър 2]] през [[1989]] г. предоставиха окончателното доказателство като разкриха, че най-външният пръстен на Нептун, наречен „пръстен Адамс“, е разделен на три отчетливи арки, които сега са известни под имената „Свобода“, „Равенство“ и „Братство“. За гравитационния ефект на спътника [[Галатея (спътник)|Галатея]], намиращ по-близо до Нептун от пръстена, се смята, че „поддържа“ тези арки, но подробности за механизма, пораждащ това групиране на материала, засега не са известни.
Основните пръстени на Нептун са тесният „пръстен Адамс“, който се намира на 63 000 km от центъра на планетата, широкият „пръстен льо Верие“, който е на 53 000 km, и бледият „пръстен Гал“ на 42 000 km. Няколко нови пръстена също
== Троянски астероиди ==
Ред 229:
|accessdate = 2007-08-14
|last = Williams
|first = Dr. David R.}}</ref> Най-големият от тях е [[Тритон (спътник)|Тритон]], открит от [[Уилям Ласел]] само 17 дни след откриването на Нептун. През [[2004]] г. беше оповестено откритието на пет малки спътника, имащи неправилна форма.<ref>http://www.nature.com/cgi-taf/DynaPage.taf?file=/nature/journal/v430/n7002/abs/nature02832_fs.html]</ref> Тритон е достатъчно близо до Нептун, за да бъде заключен в [[синхронна орбита]] и бавно се приближава навътре и евентуално ще бъде разкъсан, когато достигне [[Граница на Рош|границата на Рош]]. Тритон е най-студеният обект, измерен в Слънчевата система,<ref>{{cite news▼
▲Най-големият от тях е [[Тритон (спътник)|Тритон]], открит от [[Уилям Ласел]] само 17 дни след откриването на Нептун. През [[2004]] г. беше оповестено откритието на пет малки спътника, имащи неправилна форма.<ref>http://www.nature.com/cgi-taf/DynaPage.taf?file=/nature/journal/v430/n7002/abs/nature02832_fs.html]</ref> Тритон е достатъчно близо до Нептун, за да бъде заключен в [[синхронна орбита]] и бавно се приближава навътре и евентуално ще бъде разкъсан, когато достигне [[Граница на Рош|границата на Рош]]. Тритон е най-студеният обект, измерен в Слънчевата система,<ref>{{cite news
| last=Wilford | first=John N. | publisher=The New York Times
| date=August 29, 1989
| title=Triton May Be Coldest Spot in Solar System
| url=http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=950DE4DC1138F93AA1575BC0A96F948260
| accessdate=2008-12-28}}</ref> с температура −235 °C (38 K).<ref>{{cite journal
| last=R. M. | first=Nelson
| coauthors=Smythe, W. D.; Wallis, B. D.; Horn, L. J.; Lane, A. L.; Mayo, M. J.
Line 254 ⟶ 253:
| accessdate=2008-12-28
| publisher=Nature Publishing Group}}</ref>
{| class="wikitable centered"
|- style="background:#efefef;"
! colspan="
|-
|- style="background:#efefef;"
Line 287 ⟶ 285:
Оказва се, че Нептун има най-силните ветрове от всички газови гиганти в Слънчевата система. Във външните региони на Слънчевата система, където Слънцето свети с 1000 пъти по-слаба светлина отколкото на [[Земя]]та, последният от четирите газови гиганти надхвърля всички очаквания на учените.
Някои смятат, че колкото по-далече от Слънцето си, толкова по-малко енергия ще има за да раздвижва ветровете. Тези на Юпитер се движат със стотици
Предполага се, че причината за тази забележителна аномалия е, че ако се произвежда достатъчно енергия се създава [[турбуленция]], която забавя ветровете (подобно на тези на Юпитер). На Нептун обаче има толкова малко слънчева енергия, че като започнат ветровете, не срещат почти никакво съпротивление и затова поддържат екстремално висока скорост. Въпреки това Нептун излъчва повече енергия отколкото получава от Слънцето<ref name="Beebe1992">{{cite journal
| |||