Тамплиери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8807822 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
|||
Ред 121:
==== Натрупване на богатство и банкова система ====
През [[1247]] г. владенията на тамплиерите се простират отвъд [[Сена]] и покриват една трета от днешен Париж, от [[Сорбона]]та до мястото, където днес е Площадът на Републиката. Но тези парижки владения са само скромна част
Наистина, още от своето основаване „Орденът на Тамплиери“ получава много [[дарение|дарения]]. През 1122 г. Филип Август му подарява две хиляди [[златни марки]], към които, три години по-късно, добавя още петдесет хиляди. Други владетели, сред които и Светия престол, също показват щедрост: а трябва да се подчертае и това, че Орденът извлича полза от аристократичния си контингент. При смъртта на негови членове най-често той наследява имуществата им; всички въпросни имоти са освободени от данъци, което също помага за бързото нарастване на богатството му; но дори всички тези дарения, които са давани малко по малко, въобще не са достатъчни, за да се получи представа за невероятното материално могъщество на тамплиерите. Нужно е да отбележим, че много скоро английските крале [[Джон Безземни]], после [[Хенри III (Англия)|Хенри III]], им поверяват съхранението на своите лични доходи и че във Франция от Филип Август до Филип ІV Хубави владетелите стигат дотам, че им възлагат управлението на държавната съкровищница, така че главната командория Храм в Париж става на практика истинското [[министерство на финансите]]. А кралете и принцовете не само им поверяват парите си за съхранение. Освен това те вземат огромни суми назаем от тамплиерите, което правят и много папи, като [[Александър III (папа)|Александър III]] например.
| |||