Отваря главното меню

Промени

м
== История ==
[[Файл:Lazar German 1827 Receipt.jpg|ляво|мини|Разписка на Лазар Герман от 1827 година]]
През XVIII-XIX век Банско поддържа оживени връзки с [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. В селището функционира [[метох]], където известно време е духовник [[Йосиф Строителя]]. Поклоннически групи от Банско даряват щедро манастира. През 1840 година от тях се получават 4310 [[грош]]а. Банските зографи [[Молерови]] се прославят със своите фрески в църквата и параклисите на манастира и иконите, които изработват за него. От Банско се доставят храни за братството - фасул, сапун, зехтин и други. През 1852 година банскалията [[Тодор Хаджирадонов|Тодор]] монтира железен дарак за манастира в село [[Рила (град)|Рила]].<ref>Камбурова-Радкова, Румяна. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, стр. 9695.</ref>
 
Около 1850 година е основана [[Банска българска православна община|Банската българска община]] – организация на местното българско самоуправление, като продължение на сформирания през 1833 година общоселски обществен съвет начело с [[Лазар Герман]] за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването на църквата [[Света Троица (Банско)|„Света Троица“]], осветена през 1835 година. В ръководството на общината влизат влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. През 60 и 70-те години на XIX век общината оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива през 1857 година се изгражда нова училищна сграда, взаимното училище се преустройва в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата „Света Троица“ през 1850 година и монтирането на часовников механизъм през 1865 година.