Асинхронен двигател: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребно |
Brassmonger (беседа | приноси) м →Пускане като генератор: картинка |
||
Ред 68:
== Пускане като генератор ==
[[Файл:Capacitor excited asynchronous generator with load.svg|мини|Трифазен асинхронен генератор задвижван от турбина.]]
Генераторният режим при асинхронните машини е съпроводен с тази трудност, че не винаги в магнитопровода на машината, който се прави от магнитномек материал (с малка [[коерцитивна сила]]), е налична нужната остатъчна намагнитеност, че да се самовъзбуди машината под товар. Ето защо е необходимо машината или да се сфазира и присъедини моментно към мрежа под напрежение, или да се присъедини към [[кондензатор]]и, заредени първоначално от остатъчния магнетизъм и осигуряващи необходимата по време на работа [[реактивна мощност]]. Аналогична е и работата на асинхронната машина в паралел със синхронен двигател, служещ като компенсатор на [[фактор на мощността|фактора на мощността]]. Особеност при генераторния режим в паралел с мрежата е честотата на въртене на ротора да бъде по-висока от тази в двигателен режим. Тогава започва да се отдава активна енергия в мрежата.<ref>http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp/3.1/3.1-35.pdf (Автономен асинхронен генератор – обосновка, изработка и изпитания Георги Р. Георгиев)</ref> Друг недостатък на асинхронния генератор се състои в това, че той консумира значителен намагнитващ ток I<sub>0</sub> = (20-35)% Iн.
В случаите на самостоятелна работа като генератор с присъединени кондензатори, това не е задължително условие, когато честотата и големината на изходното напрежение е допустимо да бъдат различни от мрежовите параметри. Това се постига чрез различни по напрежение или капацитет кондензатори според желаните параметри. При всички случаи на вала на асинхронната машина съществува съпротивителен момент не само от товара, но и от енергията, необходима за консумиране на реактивна мощност от кондензаторите или мрежата, което може да е проблем в някои случаи. За намаляване на вредния съпротивителен въртящ момент, предизвикан от несиметрични натоварвания, трифазните асинхронни генератори за малки мощности може да използват инвертори или само токоизправители. Максималната мощност на включен еднофазен консуматор не трябва да бъде по-голяма от 1/3 от максималната мощност на асинхронния генератор. В противен случай това би довело до недопустими стойности на несиметрия в трифазната система.
Опростена формула за пресмятане на подходящия капацитет при зададени '''''U<sub>ф</sub>''''' – фазово напрежение (V), и '''''i<sub>p</sub>''''' – ток на активния товар (A) за нужната изходна мощност:
Line 80 ⟶ 81:
Поради хлъзгането в асинхронните машини техният [[фактор на мощността]] е винаги по-малък от единица (или под 100%). Любопитно обстоятелство е, че ако роторният кафез, или по-общо работното тяло, бъде направено от свръхпроводник, асинхронната машина се превръща в синхронна, при условие че максималната магнитната индукция не превишава критичната за свръхпроводника стойност.<ref>https://books.google.bg/books?id=FLgMygrZDgEC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false</ref>
Причината трифазните асинхронни машини да се самовъзбуждат по-лесно е в големият ъгъл на дефазиране между синусоидите на напреженията. От това следва, че върху всеки кондензатор е приложено почти удвоеното напрежение, индуцирано от остатъчния магнетизъм, отколкото в друг вид асинхронна машина. Изменението на това напрежение
Някои асинхронни машини като тези с екранирани полюси например не са подходящи за работа в генераторен режим, тъй като екранираните полюси пречат за индуцирането на напрежение в основната намотка. Друга причина е, че този вид двигатели са с най-нисък КПД и мощности.<ref>{{икона|en}}[http://www.studyelectrical.com/2016/02/shaded-pole-induction-motors-working-construction.html?m=0 (Shaded Pole Induction Motors – Working and Construction)]</ref><ref>{{икона|en}}[https://ca.answers.yahoo.com/question/index?qid=20110122173431AAillEx&guccounter=1 (Can a shaded-pole motor be used as a generator)]</ref>
| |||