Чужди думи: Разлика между версии

'''Чуждите думи''' в даден език са думите, заети от чужди езици.

 

 

[[български език|Българският език]], подобно на много други езици, заема чужди думи. Колкото повече време се употребява една чужда дума, толкова повече тя се възприема като родна. Думи като „чешма“, „памук“ и „зехтин“ са от [[турски език|турски]] произход, но са придобили широка употреба и се възприемат като родни. Напоследък придобива популярност теорията, че заемките от [[персийски език]] в българския не са само през турски, а са по-древни. Пример за несходството с руски е „куче“ и „пес“ в българския, но „собака“ и „пес“ в руския. Върху българския език най-голямо влияние оказва английският. В миналото е имало влияние от [[руски език|руския]], [[немски език|немския]] и френския език; от турския — по време на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество;]] от [[гръцки език|гръцкия]] — заради общата история на двата народа. Въпреки чуждото влияние лексиката на българския език е предимно [[славянски езици|славянска]], заради което той се причислява към [[южнославянски езици|южнославянската]] езикова група.