Атанасий I Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
През 1606 година Атанасий е вече обратно в Охрид и отново е архиепископ. По това време пътува в [[Русия]] в търсене на дарения. Той организира отряд от 12 хиляди души, но неаполитанските вицекрале неколкократно го убеждават да изчака с въстанието, докато Испания стане готова да се намеси. Атанасий е подкрепен в усилията си от митрополит [[Митрофан Костурски]] и от преспанския епископ [[Захарий Цигарас]].<ref name="Κοτζαγεώργης">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.imma.edu.gr/imma/history/06.html | заглавие=Η Οθωμανική Μακεδονία (τέλη ΙΔ’ – τέλη ΙΖ’ αιώνα) |достъп_дата =2018-12-20 |фамилно_име= Κοτζαγεώργης |първо_име= Φωκίων Π |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref> Поради пътуванията си той отново напуска архиепископския пост, но през 1615 година за трети път е архиепископ и отива в Неапол, за да говори лично с вицекраля там. Той го приема и препраща исканията му на крал [[Филип III Испански]].<ref name="Снегаров"/>
Атанасий прекарва няколко месеца в Неапол, а после заминава за [[Палермо]]: тамошният сицилиански вицекрал е смятан за яростен противник на турците. Атанасий излага плана си за въстанието, който предвижда окупиране на Балканите от испански и италиански войски, за да се избегнат междуособици между отделните балкански народи. Сега той твърди, че с малка помощ е в състояние да завземе дори [[Константинопол]] и островите в [[Егейско море]]. Това са последните сведения за него.<ref name="Снегаров"/><ref name="Κοτζαγεώργης"
== Бележки ==
<references/>
| |||