Глаголица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
 
'''Глаго̀лицата''' е първата българска [[азбука]] създадена от [[Кирил и Методий]] в периода от [[855]]  г. до [[862]] г. за превод на [[Библия|църковна литература]] от [[гръцки]] на [[български език]]. Това е и първата позната [[Славянски езици|славянска азбука]].
 
Названието ''глаголица'' идва от думата ''глаголъ'', означаваща ''„дума“'' (такова е и названието на буквата ''Г''). Тъй като ''глаголати'' означава ''говоря'', глаголицата поетично е наричана ''„знаците, които говорят“''.
Названието на азбуката на чешки е ''hlaholice'', на словашки – ''hlaholika'', на полски – ''głagolica'', на руски – ''глаголица'', на хърватски и сръбски – ''glagoljica (глагољица)''.
 
На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които св. Кирил и св. [[Методий]] и техните ученици са разпространявали [[християнство]]то във [[Великоморавия]] и [[Панония]] през [[9 век|IX век]].
 
На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от [[Киевски листове|Киевските листове]], в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на западните славяни.
 
== Произход и значение на името ==
Названието ''глаголица'' идва от думата ''глаголъ'', означаваща ''„дума“'' (такова е и названието на буквата ''Г''). Тъй като ''глаголати'' означава ''говоря'', глаголицата поетично е наричана ''„знаците, които говорят“''.
Названието на азбуката на чешки е ''hlaholice'', на словашки  – ''hlaholika'', на полски  – ''głagolica'', на руски  – ''глаголица'', на хърватски  и сръбски – ''glagoljica (глагољица)''.
 
== История ==