Уикипедия

Култура Варна: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Lattaque73 (беседа | приноси)
179 редакции
Редакция без резюме
Lattaque73 (беседа | приноси)
179 редакции
м Добавяне на съвременна библиография по тематиката на статията.
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Ред 1:
[[Файл:Varna-eneolyth-treasure.JPG|мини|270px|Част от Варненското златно съкровище - погребален обичай]]
'''Културата Варна''' или '''халколитната култура край Варненския залив''' е [[култура]], принадлежаща къмна края на каменномедно-меднатакаменната епоха (4400-4100 г. пр. Хр.) и съществуваща през този период в [[Северна България]] през този период. Културата е относително изохронна с [[Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI]] (4500-4000 г. пр.н.е.). Смяташе се, че находките от [[Варненски халколитен некропол|Варненския халколитен некропол]]<ref>KRAUß, R., SCHMID, C., KIRSCHENHEUTER, D., ABELE, J., SLAVCHEV, V., WENINGER, B. Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. ''Documenta Praehistorica'', 2017, 44, pp. 282-305. DOI: 10.4312/dp.44.17</ref> са най-старото технологично обработено [[злато]] в [[Европа]] и света, преди разкопките в '''Градът на птиците''' край Пазарджик,. къдетоНамереното беобработено намеренозлато край Пазарджик е с 200-300 г. по-старо от предметите във Варненския халколитен некропол.<ref>[http://bnr.bg/plovdiv/post/100722668/gradat-na-pticite-krai-unacite-krie-nai-staroto-zlato-u-nas "Градът на птиците" край Юнаците крие най-старото злато в Европа]</ref> [[Дуранкулашко езеро#.D0.90.D1.80.D1.85.D0.B5.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.8F|Kомплексът в Дуранкулак]] е дело на най-старото открито досега уседнало културно земеделско население на континента, създало първите каменни градежи в [[Европа]].<br />
 
Културата се характеризира с финатафина [[керамика]] с блестящо полирана повърхност, вероятно работена с грънчарско колело, и богати [[некропол]]и. Най-представителен е [[Варненски некропол|Варненският халколитен некропол]], съдържащ голям брой златни предмети от злато, мед, каменни изделия (вкл. и от абсидиан)<ref>BONSALL, C., ELENSKI, N., GANECOVSKI, G., GUROVA, M., IVANOV, G., SLAVCHEV, V., ZLATEVA-UZUNOVA, R. Investigating the provenance of obsidian from Neolithic and Chalcolithic sites in Bulgaria. ''Antiquity'', 2017, 91 (356), art. no. e3. DOI: 10.15184/aqy.2017.2.</ref> и мидени чурупки "Спонделус" в няколко погребения<ref>CHAPMAN, J., HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., HONCH, N. The social context of the emergence, development and abandonment of the varna cemetery, Bulgaria. ''European Journal of Archaeology'', 2006, 9 (2-3), pp. 159-183. DOI: 10.1177/1461957107086121</ref>. Значим е комплексът в [[Дуранкулак]] – неолитно селище и некропол с около 1200 гроба, в които са открити множество находки. Прави впечатление, че там жилищата са строени върху висока каменна основа.
 
Обитателите на Северозападното [[Черноморие]] са били високо развита общност, чиито традиции може би са навлезли в културното наследство на тракийската етнокултурна общност. За тях [[Черно море]] се превръща в основна търговска връзка и им позволява да осъществяват връзки с [[култура|култури]] от по-отдалечени краища. Близостта с морето изиграва важна роля за бързото [[икономика|икономическо]] и [[социология|социално]] израстване на жителите от епохата на култура „Варна“. Чрез него се осъществяват връзки с [[Южна Бесарабия]] и с разположените между [[река]] [[Прут]] и [[Днестър]] [[племе]]на. Всички белези сочат, че това е най-старата известна цивилизация в [[Европа]]. Според откритото досега, тя изчезва мистериозно в края на V хил. пр. Хр., според някои от нашествие на племена от север или драматични [[климат]]ични промени.
 
== Литература ==
* BONSALL, C., ELENSKI, N., GANECOVSKI, G., GUROVA, M., IVANOV, G., SLAVCHEV, V., ZLATEVA-UZUNOVA, R. Investigating the provenance of obsidian from Neolithic and Chalcolithic sites in Bulgaria. ''Antiquity'', 2017, 91 (356), art. no. e3. DOI: 10.15184/aqy.2017.2. Available from: <nowiki>https://www.scopus.com/inward/record.uri?eid=2-s2.0-85017144541&doi=10.15184%2faqy.2017.2&partnerID=40&md5=a6d4667183eeb09d4db549608040434b</nowiki>
* ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. ''Bulgarian Historical Review'', 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 24 – 52. ISSN 0204 – 8906. Available from: https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=713393
*CHAPMAN, J., HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., HONCH, N. The social context of the emergence, development and abandonment of the varna cemetery, Bulgaria. ''European Journal of Archaeology'', 2006, 9 (2-3), pp. 159-183. DOI: 10.1177/1461957107086121
*HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., CHAPMAN, J. AMS dating of the Late Copper age Varna cemetery, Bulgaria. ''Radiocarbon'', 2018, 60 (2), pp. 493-516. DOI: 10.1017/RDC.2018.9. Available from: https://www.scopus.com/inward/record.uri?eid=2-s2.0-85045970842&doi=10.1017%2fRDC.2018.9&partnerID=40&md5=a2273e9a4e2a2fef9aa9dce9052ecc9d
*KRAUß, R., SCHMID, C., KIRSCHENHEUTER, D., ABELE, J., SLAVCHEV, V., WENINGER, B. Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. ''Documenta Praehistorica'', 2017, 44, pp. 282-305. DOI: 10.4312/dp.44.17
* Henrieta TodorovaTODOROVA, H. ''Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien.'' München: Beck, 1982. Materialien zur allgemeinen und vergleichenden Archäologie 13.▼
* Khenrieta TodorovaTODOROVA, K. ''The eneolithicEneolithic period in Bulgaria in the fifth millennium B.C.'' Oxford: British Archaeological Reports, 1978. BAR supplementary series 49.▼
 
== Източници ==
<references />
▲* Khenrieta Todorova, The eneolithic period in Bulgaria in the fifth millennium B.C. Oxford: British Archaeological Reports, 1978. BAR supplementary series 49.
▲* Henrieta Todorova, Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien. München: Beck 1982. Materialien zur allgemeinen und vergleichenden Archäologie 13.
* История и цивилизация за 11 клас; Автори: А. Николов, М. Делев, А. Иванчев, В. Янчев; Урок 1: Тракийската държавност и култура. Римските провинции в тракийските земи. София, 2002, стр.7.
* Атлас по история на Стария свят; Автори: И. Вайсов, Ц. Цветанов, В. Арнаудов; София, 2002, стр.14.
 
== Външни препратки ==
* [http://varna.info.bg/prahistory.htm Праистория на град Варна]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Култура_Варна“.