Уикипедия

Култура Варна: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Lattaque73 (беседа | приноси)
173 редакции
мРедакция без резюме
Lattaque73 (беседа | приноси)
173 редакции
мРедакция без резюме
Ред 2:
'''Културата Варна''' или '''халколитната култура край Варненския залив''' е датирана към края на медно-каменната епоха (4400-4100 г. пр. Хр.). Нейните паметници се откриват на територията на съвременна [[Северна България]]. Културата е относително обособена от [[Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI]] (4500-4000 г. пр.н.е.). Смяташе се, че находките от [[Варненски халколитен некропол|Варненския халколитен некропол]]<ref>KRAUß, R., SCHMID, C., KIRSCHENHEUTER, D., ABELE, J., SLAVCHEV, V., WENINGER, B. Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. ''Documenta Praehistorica'', 2017, 44, pp. 282-305. DOI: 10.4312/dp.44.17</ref> са най-старото технологично обработено [[злато]] в [[Европа]] и света, преди разкопките в '''Градът на птиците''' край [[Пазарджик]]. Намереното обработено злато край Пазарджик е с 200-300 г. по-старо от предметите във Варненския халколитен некропол.<ref>[http://bnr.bg/plovdiv/post/100722668/gradat-na-pticite-krai-unacite-krie-nai-staroto-zlato-u-nas "Градът на птиците" край Юнаците крие най-старото злато в Европа]</ref> <br />Като цяло за тази култура е характерна фината [[керамика]] с блестящо полирана повърхност, вероятно работена с грънчарско колело. Керамиката се открива предимно в богатите [[некропол]]и. Най-представителен е [[Варненски некропол|Варненският халколитен некропол]], съдържащ голям брой предмети от злато, мед, каменни изделия (вкл. и от абсидиан)<ref>BONSALL, C., ELENSKI, N., GANECOVSKI, G., GUROVA, M., IVANOV, G., SLAVCHEV, V., ZLATEVA-UZUNOVA, R. Investigating the provenance of obsidian from Neolithic and Chalcolithic sites in Bulgaria. ''Antiquity'', 2017, 91 (356), art. no. e3. DOI: 10.15184/aqy.2017.2.</ref> и мидени чурупки ''Спонделус'' в няколко погребения<ref>CHAPMAN, J., HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., HONCH, N. The social context of the emergence, development and abandonment of the varna cemetery, Bulgaria. ''European Journal of Archaeology'', 2006, 9 (2-3), pp. 159-183. DOI: 10.1177/1461957107086121</ref>. Значим е комплексът в [[Дуранкулак]] – неолитно/енеолитно селище и некропол с 1204 гроба, в които са открити, наред с костния и керамичен материал, находки от злато, мед, кремък, обработен камък и спонделус. В Археологически комплекс „Дуранкулашко езеро“ се намират едни от най-старите каменни градежи в [[Европа]].
 
Обитателите на Северозападното [[Черноморие]] създават високоразвита цивилизация, чиитос традициипостижения можеза бивремето саси навлезлив технологиите и математиката. За хората от тази епоха в културноторегиона наследствоса били познати числото π и златното сечение<ref>СМОЛЕНОВ, Х., МИХАЙЛОВ, Х. ''Тайното знание на тракийскатаЧерноморската етнокултурнаАтлантида общност/ The Hidden Knowledge of Black Sea Atlantis.'' София: Magoart, 2010.</ref>. За тях [[Черно море]] се превръща в основна търговска връзка и им позволява да осъществяват връзки с [[култура|култури]] от по-отдалечени краища. БлизосттаНесъмнено сблизостта до морето изиграва важна роля зав бързотозабележителното [[икономика|икономическо]] и [[социология|социално]] израстванеразвитие на жителите от епохата на културакултурата „Варна“. Чрез него се осъществяват връзки с [[Южна Бесарабия]] и с племената, разположени между [[река|реките]] [[Прут]] и [[Днестър]]. Всички белези сочат, че това е най-старата известна цивилизация в [[Европа]]. Тя изчезва мистериозно в края на V хил. пр. Хр., споредбез някои от нашествие на племена от север или драматични [[климат]]ичнивидими променипричини.
 
На представителите на културата Варна е установено, че са носители на Y-хромозомните хаплогрупи R1, CT, G2, G2a2b2b.<ref>MATHIESON, I., et. al. The genomic history of southeastern Europe. ''Nature'', 2018. 555 (7695), pp. 197-203. DOI: 10.1038/nature25778.</ref>
 
== Литература ==
* СМОЛЕНОВ, Х., МИХАЙЛОВ, Х. ''Тайното знание на Черноморската Атлантида / The Hidden Knowledge of Black Sea Atlantis.'' София: Magoart, 2010.
* BONSALL, C., ELENSKI, N., GANECOVSKI, G., GUROVA, M., IVANOV, G., SLAVCHEV, V., ZLATEVA-UZUNOVA, R. Investigating the provenance of obsidian from Neolithic and Chalcolithic sites in Bulgaria. ''Antiquity'', 2017, 91 (356), art. no. e3. DOI: 10.15184/aqy.2017.2. Available from: <nowiki>https://www.scopus.com/inward/record.uri?eid=2-s2.0-85017144541&doi=10.15184%2faqy.2017.2&partnerID=40&md5=a6d4667183eeb09d4db549608040434b</nowiki>
*CHAPMAN, J., HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., HONCH, N. The social context of the emergence, development and abandonment of the varna cemetery, Bulgaria. ''European Journal of Archaeology'', 2006, 9 (2-3), pp. 159-183. DOI: 10.1177/1461957107086121
*HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., CHAPMAN, J. AMS dating of the Late Copper age Varna cemetery, Bulgaria. ''Radiocarbon'', 2018, 60 (2), pp. 493-516. DOI: 10.1017/RDC.2018.9. Available from: https://www.scopus.com/inward/record.uri?eid=2-s2.0-85045970842&doi=10.1017%2fRDC.2018.9&partnerID=40&md5=a2273e9a4e2a2fef9aa9dce9052ecc9d
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Култура_Варна“.