Върбица: Разлика между версии

Добрите условия за живот, в този район на Предбалкана, са обусловили заселването му още от дълбока древност. Теренно археологическо проучване по брега на язовир Тича, долината на Голяма Камчия и по-малките ѝ притоци разкриват селище от [[неолит]]а, късножелязната и късноантичната епоха, разположено на 2,5 км североизточно от града, на западния бряг на Върбишка река, в местността ''Кеневира''.<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/03/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-01.pdf Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ]</ref> Тук са оставили следи редица племена и народи: [[траки]], [[римляни]], [[славяни]] и [[българи]]. Не само живописен, но и богат на [[Археология|археологически]] и културни паметници е този край. [[Герловската котловина]], в която е разположен и общинският център – гр. Върбица, който е и най-голямото селище, са включени 56 населени места. На юг от гр. Върбица се намира [[Върбишки проход|Върбишкият проход]], който свързва чрез първокласния път I–7 Северна с Южна България. Седловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името '''Веригава''' още през [[679]] г. от византийските хронисти, и се свързва с победите на к[[хан Аспарух|ан Аспарух]] срещу [[Византия]]. Той поселил племето [[Севери (племе)|севери]] от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района.