Шарл дьо Гол: Разлика между версии

На 27 май 1943 на учредително конспиративно заседание в [[Париж]] се събира Националният Съвет на Съпротивата, който (под егидата на Дьо Гол) приема множество пълномощия по организацията на вътрешната борба в окупираната страна. Позицията на Дьо Гол става все по-стабилна и Жиро е принуден да направи компромис: почти синхронно с откриването на НСС той кани генерала в управляващите структури в Алжир. Дьо Гол изисква моменталното подчинение на Жиро (командващия войските) на гражданската власт. Ситуацията се нажежава. Накрая, на 3 юни 1943 г., се създава френският комитет за национална освобождение, начело на който, като равни, застават Дьо Гол и Жиро. Обаче мнозинство в него получават голистите, а някои от привържениците на съперника му (в т. ч. Кув дьо Мюрвил – бъдещ премиер на Петата република) – преминават на страната на Дьо Гол. През ноември 1943 г. Жиро е изгонен от комитета. Историята с Жиро е именно този момент, когато военачалникът дьо Гол става политик. За първи път той си поставя въпрос, свързан с политическа борба: „Или аз, или той“. На [[4 юни]] [[1944]] г. Дьо Гол е извикан от [[Уинстън Чърчил]] в [[Лондон]]. Британският премиер го осведомява за предстоящия десант на съюзническите войски в [[Нормандия]] и, заедно с това, за пълната подкрепа за решението на Рузвелт за тотално налагане на волята на САЩ. На Дьо Гол става ясно, че вече никой не се нуждае от услугите му. В проекта на обръщението, написано от ген.генерал Дуайт Айзенхауер, френският народ е трябвало безпрекословно да се подчинява на командването на съюзниците до избора на законни органи на властта, за какъвто очевидно не бил смятан комитетът на Дьо Гол. Единствено острият протест на Дьо Гол принуждава Чърчил да му даде право на отделно изявление по радиото, в което генералът обявява правителството си за легитимно и се обявява против американските планове.