От август [[1944]] г. дьоДьо Гол е министър-председател на [[Франция]] (Временното правителство). Това свое управление той счита за „спасение“. „Да спасява“ Франция му се налага от плановете на англо-американския блок: частична ремилитаризация на [[Германия]] и изключване на [[Франция]] от Великите сили. И в Думбартон-Окс, на конференцията на Великите държави по създаването на [[Организация на обединените нации|ООН]], и на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] през януари [[1945]] г. няма представители на Франция. Дьо Гол заминава за [[Москва]] с цел подписването на договор със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] пред лицето на англо-американската опасност. Генералът за първи път посещава Москва от 2 до 10 декември 1944 г. В последния ден на тази визита в [[Кремъл]] [[Йосиф Сталин]] и дьоДьо Гол подписват договор за „съюз и военна помощ“, като основното значение на този акт е възвръщането на Франция към Великите сили и причисляването ѝ към страните-победителки. Френският генерал [[Делатр дьо Тассини|Делатр дьо Тасини]], заедно с пълководците на другите страни, приема в [[Карлсхорст]] през нощта на 8 срещу 9 май [[1945]] г. капитулацията на германските въоръжени сили. За Франция са предвидени окупационни зони в [[Германия]] и [[Австрия]].
Но за сметка на стабилното външнополитическо състояние, самата страна е в тежка икономическа и социална криза – запазва се ниският стандарт на живот, увеличава се броят на безработните. Даже не се определя с точност политическото устройство на страната. Изборите за Учредително събрание не дават мнозинство на нито една партия и се сформира трипартийна коалиция (относително мнозинство получават комунистите, [[Морис Торез]] става вицепремиер), проектът на [[Конституция]]та е отлаган неведнъж. След един от поредните сблъсъци по повод разширението на военния бюджет дьоДьо Гол, на 20 януари 1946 г., напуска поста си и се оттегля в провинциалното семейно имение Коломбе ле Дьоз Еглиз (Colombey-les-Deux-Eglises). Той сравнява сегашното си положение с изгнанието на [[Наполеон]], но за разлика от своя кумир той следи отблизо политическите действия в страната и запазва надеждата да се завърне.
