Шарл дьо Гол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 102:
Вторият компромис е свързан с това, че в борбата срещу НАТО, генералът се нуждае от подкрепата на СССР – страната, която за него е не просто „комунистическа тоталитарна империя“, а по-скоро – „вечната Русия“. Личната неприязън на Дьо Гол към комунизма минава на заден план заради националните интереси на страната. През 1964 г. двете страни сключват търговски договор, по-късно – договор за научно-техническо сътрудничество. През 1966 г. по покана на Председателя на Президиума на ВС на СССР Николай Викторович Подгорни Дьо Гол е на уникална по продължителността си официална единадесетдневна визита в Съветския Съюз. Президентът посещава, освен столицата, Ленинград, Киев, Волгоград и Новосибирск, където е в току-що създадения Сибирски научен център. Политическите успехи на посещението включват договори за разширение на политическите, икономическите и културните връзки. И двете страни осъждат американската намеса във вътрешните работи на Виетнам, създават особена политическа франко-руска комисия. Даже е подписано съглашение за създаване на директна връзка между Кремъл и Елисейския дворец.
 
== Криза в администрацията на дьоДьо Гол. 1968 г. ==
През 1965 г. приключва седемгодишния президентски мандат на дьоДьо Гол. Според Конституцията на V-та Република, новите избори трябвало да се проведат сред разширена колегия. Но президентът настоява за всенароден избор на държавен глава. Това са вторите преки избори за френски президент: първите са през 1848 г., и на тях побеждава Луи Наполеон Бонапарт, бъдещият Наполеон III. Победа на първи тур, на която така разчита генералът, няма. На второ място, със значителен брой гласове, е социалистът Франсоа Митеран. Въпреки че на втория тур дьоДьо Гол удържа победа, тези избори са тревожен сигнал.
 
Непопулярен е наложеният държавен монопол върху телевизията и радиото (свободни са само печатните медии). Съществена причина за загубата на доверие към дьоДьо Гол става неговата социално-икономическа и аграрна политика, както и рязкото спадане на качеството на живота. Накрая, все по-голямо раздразнение предизвиква самата личност на дьоДьо Гол – за някои, най-вече за младите, той е неадекватно авторитарен и несъвременен политик. За падането на дьоДьо Гол пряка причина стават [[Май 68 във Франция|Майските събития във Франция от 1968]].
 
На [[2 май]] [[1968]] г. в Латинския квартал – парижки район, където са концентрирани много институти, факултети и студентски общежития към университета [[Сорбона]] – избухва студентска стачка. Повод е искането на студентите да се открие факултет по социология в парижкото предградие Нантер, който е закрит заради подобни стачки, провокирани от старинните, „механически“ методи на образование. Започват да се подпалват коли. Около Сорбоната са издигнати барикади. Веднага са изпратени полицейски отряди, в борба с които са ранени стотици студенти. Към изискванията на бунтовниците се прибавя и освобождаване на арестуваните им колеги и изтегляне на полицията от квартала. Правителството не удовлетворява тези искания. Профсъюзите обявяват денонощна стачка. Позицията на дьоДьо Гол е, че с бунтовниците не може да се водят преговори. Министър-председателят Жорж Помпиду предлага да се отвори Сорбоната и да се приемат исканията на студентите – но вече е късно.
 
На 13 май профсъюзите излизат на грандиозна демонстрация по целия Париж. Минали са 10 години от идването на дьоДьо Гол на власт след алжирската криза. Сега над хилядите манифестанти са издигнати лозунги: „Дьо Гол – в архива!“, „Сбогом, дьоДьо Гол!“. Стачката не просто не свършва, но и прераства в безсрочна. 10 милиона души не работят в цяла Франция. Икономиката е парализирана. Вече всички са забравили за студентите – работниците искат 40 часа работна седмица и повишаване на минималната заплата до 1000 франка. На 24 май президентът прави изявление по телевизията, в което говори за нуждата от „обновление“, но не предлага нищо конкретно.
 
На 30 май дьоДьо Гол в Елисейския дворец чете поредното радиоизявление, в което казва, че няма да напусне поста си, разпуска Сената и Палатата на депутатите и насрочва предсрочни избори. За последен път в живота си дьоДьоо Гол има шанс с твърда ръка да сложи край на бунта. Изборите се приемат и като косвен вот на доверие към генерала. На 23 – 30 юни голистите взимат 73,8% от местата в Палатата на депутатите. С това става ясно, че народът не иска смяна на властта, а смяна на президента.
 
== Подаване на оставка и смърт ==