Лютица: Разлика между версии

късноантична църква
м (xил.пр. -->xил. пр.)
(късноантична църква)
[[Файл:Lyutitsa 15.jpg|мини|300px|Основите на епископската църква]]
 
'''Лютица''' е българска средновековна крепост, съществувала от 9<ref name=viewfromthetop>„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-28-9, стр. 2076.</ref> до 18 век. Намира се югозападно и в близост до град [[Ивайловград]]. Разположена е на връх „Градището“ намиращ се на едно от последните възвишения на [[Източни Родопи|Източните Родопи]]. Лютица е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян“<ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/117/Lutica_Ivajlovgrad Крепост Лютица, Ивайловград]</ref>. Разрушавана е многократно‚ а в сегашния си вид е построена през 12–1312 – 13 век.
 
== Местоположение ==
Лютица е разположена на около десетина километра югозападно от град Ивайловград. До нея се достига от кв. Лъджа по черен път. Пътят е проходим с автомобил до [[Лъджански манастир|Лъджанския манастир]]. Оттук пеша се достига за около 2- – 3 часа. Намира се на надморска височина около 560 m. По пътя до крепостта се преминава покрай [[Атеренски мост|Атеренския мост]] и [[Атеренска река]]. При надморска височина около 430 m и на около километър преди крепостта маршрутът преминава през обезлюденото от средата на 20 век село [[Рогозово]].
 
== Исторически сведения ==
Находките от керамика, монети, накити, метални и костени предмети от бита, архитектурни детайли показват, че хълмът е бил обитаван от I хил. пр. Хр. В самата крепост са разкрити останки от [[Късна Античност|късноантична]] трикорабна [[базилика]] с [[мартирий]].<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 148}}</ref>
Находките от керамика, монети, накити, метални и костени предмети от бита, архитектурни детайли показват, че хълмът е бил обитаван от I хил. пр. Хр. Историческите свидетелства за района на Ивайловград показват, че тази територия става част от българската държава още в началото на IХ в., когато границата с [[Византия]] е минавала приблизително по същите места. Лютица е била център на епископия (IX – XVII в.) и архиепископия (XVII – XVIII в.). Основният градеж се датира още от IV – VI в. Лютица достига своя разцвет в ХIII-ХIV в., а твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа. След османското нашествие продължава да се използва църквата, а в подножието на хълма се изгражда малък манастир.
 
Находките от керамика, монети, накити, метални и костени предмети от бита, архитектурни детайли показват, че хълмът е бил обитаван от I хил. пр. Хр. Историческите свидетелства за района на Ивайловград показват, че тази територия става част от българската държава още в началото на IХ в., когато границата с [[Византия]] е минавала приблизително по същите места. Лютица е била център на епископия (IX – XVII в.) и архиепископия (XVII – XVIII в.). Основният градеж се датира още от IV – VI в. Лютица достига своя разцвет в ХIII-ХIV в., а твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа. След османското нашествие продължава да се използва църквата, а в подножието на хълма се изгражда малък манастир.
Крепостта Литица или Лютица е спомената от поне двама византийски автори. За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император [[Лъв VI Философ|Лъв VI]] (886–912). Упомената е и по–късно около 940 г<ref>[http://www.haskovo.com/bg/page_150_29.html Средновековната крепост Лютица, област Хасково]</ref>. В един от изворите е описана обсадата на [[Димотика]] от [[Калоян|цар Калоян]] през 1207 г. Според [[Никита Акрополит]] след като отстъпил назад, Калоян поел по долината на [[Арда]]. Съвременникът и участник в събитията-рицарят [[Жофроа дьо Вилардуен]] е свидетел на оттеглянето. Според него българският владетел настанява войските си „в една подвластна нему крепост“. Някои историци са на мнение, че това е крепостта Лютица.
 
Крепостта Литица или Лютица е спомената от поне двама византийски автори. За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император [[Лъв VI Философ|Лъв VI]] (886–912886 – 912). Упомената е и по–късно около 940 г<ref>[http://www.haskovo.com/bg/page_150_29.html Средновековната крепост Лютица, област Хасково]</ref>. В един от изворите е описана обсадата на [[Димотика]] от [[Калоян|цар Калоян]] през 1207 г. Според [[Никита Акрополит]] след като отстъпил назад, Калоян поел по долината на [[Арда]]. Съвременникът и участник в събитията-рицарят [[Жофроа дьо Вилардуен]] е свидетел на оттеглянето. Според него българският владетел настанява войските си „в една подвластна нему крепост“. Някои историци са на мнение, че това е крепостта Лютица.
 
== Описание ==