Света Богородица Кубелидики: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 36:
 
== Архитектура ==
Църквата е правоъгълен храм с купол на четири свода между централния наос и три полукръгли конхи. На запад има тесен притвор с полукръгъл свод, а след него и външен притвор, добавен по-късно в края на XV век.<ref name="Νομαρχιακή7ο ΑυτοδιοίκησηΔημοτικό Καστοριάς"/> Куполът ѝ е разрушаван и после реставриран, като има забележителна керамична декорация. „Света Богородица Кубелидики“ е единствената триконхална църква, запазена до днес в района като декоративните тухлени елементи в нея наподобяват тези от „[[Свети Архангели Гимназиални]]“.<ref name="Базайтова">[{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm Ралица| Базайтова.заглавие „Черквите= Черквите на Костур“]Костур | достъп_дата = 18 май 2014 г | фамилно_име = Базайтова | първо_име =Ралица | дата = | труд = | издател = Православието | език = | цитат = }}</ref> [[Никола Мавродинов]] свързва стила на църквата с този на костурската базилика „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“ и особено със „[[Свети Герман (Герман)|Свети Герман]]“ в [[Преспа (дем)|преспанското]] село [[Герман (дем Преспа)|Герман]], тъй като за разлика от други костурски църкви, тази група няма външна украса от псевдоконструктивни ниши. И при трите църкви прозорчетата в купола са украсени с широки страници и архиволти, заобиколени с [[корниз]] от „вълчи зъби“.<ref>Мавродинов,{{cite Никола.book |title= Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство, София|last=Мавродинов |first=Никола |authorlink= |coauthors= |year=1959, с.|publisher= |location=София |isbn= |pages=270. |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
 
== ЖивописСтенописи ==
Стенописите на вътрешните стени са от няколко слоя – от XIII до XVII век. Най-старите фрески са от периода 1260 – 1280 година и са силно повредени от бомбардировките в 1940 година. Забележителни от този период са сцените Успение Богородично на западната стена и Новозаветната Света Троица в полукръглата арка на вътрешния притвор. Стенописите се отличават с изискани цветове и хармонични съчетания, единно зелено предаване на лицето и пластичност на облеклото, което добавя обем на фигурите. Този стил е типичен за константинополските ателиета. Значително по-добре са запазени са стенописите от XIV, XV и XVII век, които са както във вътрешността, така и по външната фасада на храма. Най-впечатляващата сцена от фасадата на храма е сцената с танца на Саломе от втория слой на изписване от 1496 година. Под него има по-стар слой от края на XIV век с изображение на молитва.<ref name="Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς"/>