Хелга М. Новак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Писател | име = Хелга М. Новак | име-оригинал = Helga M. Novak | снимка = | описание...“
 
Редакция без резюме
Ред 7:
| място на смърт = [[Рюдерсдорф]] край [[Берлин]], [[Германия]]
| работил = [[писател]]ка
| националност = {{DEUИсландия}}
| теми =
| жанрове = [[поезия]], [[проза]]
Ред 24:
 
== Биография и творчество ==
Хелга М. Новак е родена през 1935 г. в [[Берлин]]. Израства като [[осиновяване|осиновено дете]]. Против волята на родителите си встъпва в редовете на комунистическия „Съюз на свободната немска младеж“ и учи в държавен интернат в близост до Берлин. През 1954 г. полага там матура и до 1957 г. следва [[журналистика]] и [[философия]] в [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]]. После се издържа като монтьор, лаборантка и книжар.
 
През 1961 г. заминава за [[Исландия]], където се омъжва за исландец. От този, по късно разтрогнат брак, има две деца.
 
Новак работи временно във фабрика за преработка на риба и в тъкачница за килими. Наред с това предприема пътувания във [[Франция]], [[Испания]] и [[САЩ]].
 
През 1965 г. се завръща в [[ГДР]] и следва в ''Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“'' в [[Лайпциг]]. През 1966 г. ѝ е отнето източногерманското гражданство поради разпространяване на изготвени и размножени от нея критични за режима текстове.
 
Отначало се установява отново в Исландия и през 1966 г. взима за първи път участие в заседанието на свободното писателско сдружение „[[Група 47]]“, проведено в [[Принстън]].<ref>[https://www.welt.de/print/die_welt/literatur/article122923285/Lebe-abenteuerlich.html Julia Schoch: ''Lebe abenteuerlich''. In: ''DIE WELT'' vom 14. Dezember 2013]</ref>
 
През 1967 г. се преселва във [[Федерална република Германия]]. Живее с редуване в Берлин, [[Югославия]] и [[Франкфурт на Майн]]. Има исландско гражданство.
 
Новак започва като автор на политически ангажирана поезия, в която се изобличава тоталното вмешателство на източногерманската държава в личния живот на гражданите. По-късно преминава към реалистична [[природна лирика]].
 
Нейната проза има отначало документален характер. От значение са трите ѝ ранни автобиографични романа. Създава и голям брой радиопиеси.
 
Въпреки обемистата си, най-често позитивно оценена от критиката дейност, Новак заема в съвременната немскоезична литература позицията на аутсайдер. Писателят [[Волф Бирман]] я определя като „най-голямата поетеса на ГДР“.<ref>''Die DDR war meine Rettung. Ein Gespräch mit Wolf Biermann anlässlich seiner Tour für die Demokratie'', in: Die Zeit 36, 31. August 2017, S. 41</ref>
 
От 1972 г. Хелга М. Новак е член на ''Съюза на немските писатели'', а от
1971 г. – на немския [[ПЕН-клуб]].
 
През 1991 г. официално оповестява бившата си дейност като таен сътрудник на [[ЩАЗИ]].<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/print/d-13492608.html Offener Brief an Wolf Biermann, Sarah Kirsch und Jürgen Fuchs, Spiegel vom 28. Oktober 1991]</ref>
 
От 1987 г. живее в Легбад, [[Тухолски окръг]] в северна [[Полша]], а от средата на 2000-те години в Еркнер край Берлин.
 
== Библиография ==