Солун: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на сведения на българската мъжка гимназия |
|||
Ред 112:
През XVIII, XIX и в началото на XX век по-голямата част от населението на Солун е еврейско. В Солун има еврейски печатници и училища. Едни от най-големите индустриални предприятия в [[Османска империя|Османската империя]] са притежание на местни евреи. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Солун живеят 15 000 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Солун е посочено като град с 15 000 домакинства и 5716 жители мюсюлмани, 3390 българи и 2352 гърци.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150 – 151.</ref> Според статистиката на Васил Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в началото на XX век общият брой на населението на Солун е 118 000 души, от които 10 000 българи, 26 000 турци, 16 000 гърци, 55 000 евреи, 2500 цигани и 8500 други.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 140]</ref> Районите на север от града обаче са били предимно български. Мнозинството българи живеят в квартал Тирпе с махалите Кукушка, Куфаленска, Саръчка и други.<ref>Петров – Македонски, Благой, Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 15.</ref> През 1912 година четири български квартала се сдобиват с българи мухтари (махленски кметове)<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.48</ref>.
[[Файл:Calendar Thessaloniki 1896.jpg|мини|Календар с ислямски, еврейски, юлиански и грегориански дати от 1896 година, издаден в Солун, на османо-турски, арменски, ладино, гръцки, български и френски.]]
Солун се превръща във важен културно-обществен, търговски и политически център за българите от Македония. В него действат български мъжка, търговска, девическа, католическа гимназии, а американското протестантско земеделско училище към 1912 година придобива български народностен облик. В навечерието на Балканските войни се заражда идеята за създаване на български университет в Солун. Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” (1881-1913) се смята за гордостта на българското образование в Османската империя. За времето на съществуването си гимназия подготвя 27 випуска ученици. Помещавала се е в собствено здание (днес на това място се намира основно училище), като през март 2014 г. там е открита паметна плоча, която напомня за Гимназията, често определяна от българите от Македония като „Солунския светилник”<ref>https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/prosveta/balgarski-gimnazii.html</ref>.
След Младотурската революция от юли 1908 година в Солун се създават двете български партии [[Съюз на българските конституционни клубове]] и [[Народна федеративна партия (българска секция)]]. Отделно действат професионалните сдружения ([[еснаф]]и), работнически синдикати и спомагателни дружества и социалдемократически организации, както и в две учителски организации – [[Съюз на българските учители в Отоманската империя]] и [[Съюз на основните учители в Турция]]. В града в различно време започват работа четири български печатници на [[Коне Самарджиев]], [[Йордан Ярцев]] и К. Тенчов, на братя Бояджиеви и Кочо Хаджитонев, а към тях се отварят и български книжарници. Започва издаването на българските вестници „[[Въстаник (1894)|Въстаник]]“ (1894), „[[Борба (1898)|Борба]]“ (1898), „[[Верига (1899)|Верига]]“, „[[Сноп (1899)|Сноп]]“ (1889 в Солунската гимназия), които са нелегални, както и на „[[Солун (1869 - 1874)|Солун]]“ (20 март 1869), „[[Книжици за прочит]]“ и „Известия на метеорологическата станция в гр. Солун“. В периода 1908 – 1913 съществуват вестниците „[[Будилник (1908)|Будилник]]“, „[[Единство (1908 - 1909)|Единство]]“, „[[Конституционна заря]]“, „[[Културно единство]]“, „[[Народна воля (1909 - 1910)|Народна воля]]“, „[[Отечество (1909)|Отечество]]“, „[[Родина (1910)|Родина]]“, „[[Работнически вестник (солунски вестник)|Работнически вестник]]“, „[[Работник (1911 – 1912)|Работник]]“, „[[Учителски глас (1910 - 1912)|Учителски глас]]“, „[[Учителско съзнание]]“, „[[Начало (1908 - 1912)|Начало]]“, „[[Право (1910 - 1913)|Право]]“, „[[Искра (1911 - 1912)|Искра]]“, „[[Истина (1912)|Истина]]“, „[[Светлина (1912)|Светлина]]“, „[[Беломорец (1912)|Беломорец]]“, „[[Българин (1912)|Българин]]“, „[[Българин (1912)|Нова България]]“ и „[[Мюджаделе (1912)|Мюджаделе]]“.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 38, 40 – 43, 45.</ref>.
| |||