Изворово (област Хасково): Разлика между версии

Предполага се, че селище е съществувало още в ранното средновековие, за което съществуват научни доказателства. Интерес представляват двата печата на византийската ''тема Месопотамия'', които дават основание на В. Зайбт да предложи хипотезата, че именно тук някъде, а не в [[Мала Азия]], се е намирала темата Месопотамия (т.е. междуречие), и че в близката [[Симеоновград|Констанция]] е резидирал [[стратег]]ът на тази тема.<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf Иван Йорданов, СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ГРАД КОНСТАНЦИЯ (ІV – ХІІІ В.). ПРИНОСЪТ НА СФРАГИСТИКАТА]</ref>

То се е състояло от 3 махали – Чешмите, Сананджа и Еленкъра. След турското нашествие по българските земи, селото често е нападано и ограбвано от турските башибозуци. За да се спаси, населението е принудено да се премести в подножието на Сакар балкан, в много гъста дъбова гора (боази). В края на 18 век и в началото на 19 век селото наброява 120 къщи. То е селище със силно развито овцевъдство, лозарство и крушарство. В началото на 19 век изворовци имат развито овцевъдство – разполагат с около 20 000 овце, което е база за снабдяване на Сливенската текстилна фабрика.