Сигизмунд Люксембургски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без изпуснат интервал преди точка |
|||
Ред 52:
=== Кръстоносец ===
Избухналата война се оказва полезна за Сигизмунд – отоманската експанзия кара [[папа]] [[Бонифаций IX]] да обяви [[кръстоносен поход]] срещу турците и това бързо обединява унгарските велможи около младия унгарски крал. Походът става популярен в цяла Европа и при Сигизмунд пристигат войските на десетки принцове, като тези на [[Жан Безстрашни]], [[Мирча Стари]], [[Жан Бусико]]. През 1396 унгарският крал потегля по течението на Дунав начело на 90 000 кръстоносци, в чийто състав има и [[Втора българска държава|български]] контингент. След падането на [[Видин]],
=== Хърватски крал ===
Когато информацията за поражението в битката достига Хърватия, там без да дочакат по-подробни сведения обявяват Сигизмунд за мъртав, а Владислав за законен крал. После когато става ясно, че Сигизмунд е жив, хърватският парламент и краля си обменят помирителними послания и постигат договореност за среща относно решение на всички проблеми.
По време на срещата, получила впоследствие името „Кървав събор в Крижевац“, на 27 февруари 1397 година поддръжниците на Сигизмунд убиват бан Степан Ласкович и членовете на хорватския парламент, после заедно с краля потеглят към на Унгария<ref>[http://www.historyfiles.co.uk/KingListsEurope/EasternCroatia.htm European Kingdoms Eastern Europe:Croatia]</ref>. Това събитие довежда до още 12 години войни.
На 5 август 1403 година Владислав е коронясан в Загреб, като крал на Хърватия и Унгария от унгарски архиепископ с хърватски произход. Тази война, която силно подкопава властта на хърватската аристокрация и парламента, завършва през 1409 година, когато Владислав продава Далмация за 100 000 дуката на Венецианската република<ref>[http://www.arcipelagoadriatico.it/storia/dalmazia/6d.html Storia & arte Dalmazia:IL DOMINIO UNGHERESE]</ref>.
Разочарованието на изток не спира Сигизмунд. Загубата при Никопол му печели противници в Унгария, но той се възползва от нея – след последвалото поражение на [[Моравско княжество|сръбското деспотство]] [[Битка на Косово поле|на Косово поле]] Сигизмунд се самообявява в документите за крал и закрилник на сръбските християни. Освен това той насочва усилията си към нестабилните Люксембург, бохемска и германска монархия, управлявани от брат му Венцел. Венцел I е детрониран като германски крал, но съумява да запази бохемската корона въпреки чешката съпротива, която дори го въдворява в затвор за деветнадесет месеца. Сигизмунд измъква брат си от затвора и дава първата си заявка за бохемската корона.
| |||