Солун: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на препратка
м уточнение в име
Ред 118:
В града в различно време започват работа четири български печатници на [[Коне Самарджиев]], [[Йордан Ярцев]] и К. Тенчов, на братя Бояджиеви и Кочо Хаджитонев, а към тях се отварят и български книжарници. Започва издаването на българските вестници „[[Въстаник (1894)|Въстаник]]“ (1894), „[[Борба (1898)|Борба]]“ (1898), „[[Верига (1899)|Верига]]“, „[[Сноп (1899)|Сноп]]“ (1889 в Солунската гимназия), които са нелегални, както и на „[[Солун (1869 - 1874)|Солун]]“ (20 март 1869), „[[Книжици за прочит]]“ и „Известия на метеорологическата станция в гр. Солун“. В периода 1908 – 1913 съществуват вестниците „[[Будилник (1908)|Будилник]]“, „[[Единство (1908 - 1909)|Единство]]“, „[[Конституционна заря]]“, „[[Културно единство]]“, „[[Народна воля (1909 - 1910)|Народна воля]]“, „[[Отечество (1909)|Отечество]]“, „[[Родина (1910)|Родина]]“, „[[Работнически вестник (солунски вестник)|Работнически вестник]]“, „[[Работник (1911 – 1912)|Работник]]“, „[[Учителски глас (1910 - 1912)|Учителски глас]]“, „[[Учителско съзнание]]“, „[[Начало (1908 - 1912)|Начало]]“, „[[Право (1910 - 1913)|Право]]“, „[[Искра (1911 - 1912)|Искра]]“, „[[Истина (1912)|Истина]]“, „[[Светлина (1912)|Светлина]]“, „[[Беломорец (1912)|Беломорец]]“, „[[Българин (1912)|Българин]]“, „[[Българин (1912)|Нова България]]“ и „[[Мюджаделе (1912)|Мюджаделе]]“.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 38, 40 – 43, 45.</ref>.
 
За културното развитие на българите в Солун благоприятстват и създаването на [[Солунски юнак|Гимнастическо дружество „Юнак“ (Солунски юнак)]], няколко театрално-музикални групи, художествени галерии и рисувателни кръжоци, както и хорът към българската община наброяващ над 650 души. През 1912 година е отворена напълно обзаведена българска болница с името „Солунски български червен кръст“, която да задоволи нуждите от съвременна медицинска помощ<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 49 – 50</ref>.
 
Като важен търговски център в Османската империя в Солун се съсредоточава голяма част от българското търговско съсловие в Македония. Атанас Яранов споделя: {{Цитат|Преди Балканската война цялата главна чаршия, наречена Първата чаршия, която почваше от Вардарската порта... като минаваше посред града, беше вече току-речи завладяна от българи – бакали, обущари, бакърджии, шивачи кожухари.}}