Разлика между версии на „Сигизмунд Люксембургски“

м
редакция без резюме
(корекции)
м
Регентката [[Елизабета Котроманич]] е отвлечена и убита; за което хвърлят вината върху братовчед и – Твърдко Котроманич, но има съмнения за участие в плана на самия Сигизмунд. Така, въпреки че е коронясан като самостоятелен крал на Унгария и Хърватия през 1387 г. Сигизмунд губи доверието кралица Мария до нейната смърт през 1395 г. и те живеят разделени.
 
През същата година [[Никола II Горянски]] успява да подчини Хорватската фамилия, а Твърдко Котроманич умира при неизяснени обстоятелства през 1391 г. Въпреки тези успехи на Сигизмундовата партия броженията в Славония и Босна продължават до пролетта на 1397 година.
 
=== Кръстоносец ===
Избухналата война се оказва полезна за Сигизмунд – отоманската експанзия кара [[папа]] [[Бонифаций IX]] да обяви [[кръстоносен поход]] срещу турците и това бързо обединява унгарските велможи около младия унгарски крал. Походът става популярен в цяла Европа и при Сигизмунд пристигат войските на десетки принцове, като тези на [[Жан Безстрашни]], [[Мирча Стари]], [[Жан Бусико]]. През 1396 унгарският крал потегля по течението на Дунав начело на 90 000 кръстоносци, в чийто състав има и [[Втора българска държава|български]] контингент. След падането на [[Видин]], войските на Сигизмунд се придвижват към Никопол. Султан [[Баязид I]], който по това време готви обсада на Константинопол, реагира бързо и [[Битка при Никопол|в битката при Никопол]] напълно унищожава армията на кръстоносците. Сигизмунд, чиято войска стои на втора линия, успява да избяга. Първият организиран опит на Кръстоносна Европа да спре османската експанзия среща пълен неуспех.
 
=== Хърватски крал ===
Когато информацията за поражението в битката достига Хърватия, там без да дочакат по-подробни сведения обявяват Сигизмунд за мъртъв, а Владислав за законен крал. После когато става ясно, че Сигизмунд е жив, хърватският парламент и краля си обменят помирителни послания и постигат договореност за среща относно решение на всички проблеми. Тогава унгарският крал подмамва хърватския бан ''Стьепан Лачкович''<ref>Кръстоносец от Никополския поход през 1396 г.</ref> и неговите сподвижници в [[Крижевци (Хърватия)|Крижевци]] и против правилата на мирните преговори унгарците избиват невъоръжените си опоненти. Клането е известно като [[Хърватски събор|Кървавия Хърватски събор]] и е последвано от избиването на други 170 босненски първенци, подкрепящи Ласло Неаполитански.<ref>Križevci Bloody Assembly: http://www.krizevci.eu/en_GB/križevci/history/križevci+bloody+assembly/</ref> За окончателно преодоляване на заплахата от Ласло Сигизмунд влиза в съглашение с италианските градове и специално с [[Венеция]].
 
По-нататъшен династичен сблъсък с неаполитанците, а и с поляците е избегнат и поради раздвижването на [[османци]]те на [[Балкани]]те. През 1396 г. те решават да се възползват от очевидните безредия в Унгарското кралство и да разширят [[Дунав]]ската си граница.
 
На 5 август 1403 година Владислав е коронясан в Загреб, като крал на Хърватия и Унгария от унгарски архиепископ с хърватски произход. Тази война, която силно подкопава властта на хърватската аристокрация и парламента, завършва през 1409 година, когато Владислав продава Далмация за 100 000 дуката на Венецианската република<ref>[http://www.arcipelagoadriatico.it/storia/dalmazia/6d.html Storia & arte Dalmazia:IL DOMINIO UNGHERESE]</ref>.