Иван Вазов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 31:
== Биография ==
=== Детство и юношество ===
Иван Минчов Вазов е роден на [[9 юли]] ([[27 юни]] [[стар стил]]) [[1850]] г. в [[Сопот]].<ref name="ташев">{{ташев|74 – 75}}</ref> Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и [[патриархалност]]та, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към [[Възраждане|възрожденските]] просветителски и [[патриотизъм|патриотични]] настроения. Брат е на военните дейци [[Георги Вазов]] и [[Владимир Минчов Вазов|Владимир Вазов]], както и на общественика и политик [[Борис Вазов]]. Според [[Борис Вазов]], родът на Вазовите произхожда от Кирко Иванов Арнаудов от [[Нестрам (дем)|нестрамското]] село Сопот (сега несъществуващо) съседно на [[Яновени]], който се преселва в Сопот в края на [[18 век]] по време на размириците при управлението на [[Али паша Янински]].<ref>[[Петър Карчев|Карчев, Петър]]. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), София, 2004, стр. 274.</ref><ref>[http://web.archive.org/web/20070710213444/http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249 Михаил Арнаудов. „Македония като българска земя“. (беседа, държана в Битоля на 4 юли 1941 г.)]</ref>
 
Иван Вазов завършва местното [[взаимно училище|взаимно]] и [[класно училище]], запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя [[Партений Белчев]], руски възпитаник, отрано се приобщава и към [[руска литература|рускоезичната]] поезия. През 1866 г. учи гръцки и турски език в [[Калофер]]ското училище при [[Ботьо Петков]] (бащата на [[Христо Ботев]]), като става негов помощник даскал. Там намира богата библиотека от [[френска литература|френскоезични]] и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.
Ред 96:
Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (21 октомври 1920).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/doktor_honoris_kauza | заглавие = Доктор хонорис кауза на СУ | достъп_дата = 17 декември 2015 г. | издател = uni-sofia.bg | език = bg}}</ref>
 
Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“с лента и звезда (1920), който орден дотогава е присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и единствено гражданско лице носител на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско поданство (трима от тях короновани - – царете ФердинандІФердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов, след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение. Днес се съхранява в Къщата музей „Иван Вазов“ в София.
 
Награден със златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски (1920).
Ред 135:
* [http://liternet.bg/publish/vazov/index.html Иван Вазов – стихосбирки и стихотворения] в ЛитерНет
* [http://liternet.bg/publish/katalog/about/v/ivazov.htm Литературна критика и изследвания върху Вазов] в ЛитерНет
*[http://bglitarchives.org/?com=com_catalogue&view=category&cat=14&cpos=702000000&clevel=2&Ptype=-1&Ltype=2&NOchilds=1&lang=bg Архивни материали на Иван Вазов и критически текстове за него], проект "Българската„Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти"контексти“
* [https://ia600308.us.archive.org/13/items/blgarskakhristo01veligoog/blgarskakhristo01veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. I. Проза. Пловдив, 1884]
* [https://ia600308.us.archive.org/18/items/blgarskakhristo00veligoog/blgarskakhristo00veligoog.pdf Вазов, И., К. Величков. Българска христоматия. II. Поезия. Пловдив, 1884]