Разлог: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
късноантична църква
Ред 25:
== История ==
[[Файл:Mehomia-Ustav.jpg|мини|ляво|Устав на [[Мехомийска българска община|Мехомийската българска община]]]]
 
На 7 километра от днешния град, в местността „Бетоловото“, са открити останки от [[църква (сграда)|църква]] от V век. Следи от друга раннохристиянска църква от V-VI век се намират в местността „Катарино“, като в близост до нея има и останки от по-ранно езическо светилище.<ref name="димитров">{{cite book | last = Димитров | first = Димитър | year = 2013 | title = Християнските храмове по българските земи I-IX век | publisher = Фондация „Покров Богородичен“ | location = София | isbn = 978-954-2972-17-4 | pages = 176}}</ref>
 
За първи път името ''Разлог'' се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на [[византийски император|византийския император]] [[Василий II Българоубиец]], като част от [[Велбъждска епископия|Велбъждката епископия]].<ref>[http://promacedonia.org/is/is_2_1.html#hrisovul_1 Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56]</ref>
 
Етимологията на името ''Мехомия'' е неясна, като то вероятно е [[тракийски език|тракийско]]. Народната етимология го свързва с ''мех'', тъй като с мехове са пренасяли добивания в Мехомия катран.<ref>{{cite book |title= Местните имена в Разложко |last= Попов |first= Константин Петров |year= 1979 |publisher= Българска академия на науките |pages=146 }}</ref>
 
В XIX век Мехомия е смесено [[християни|християнско]]-[[мюсюлмани|мюсюлманско]] селище в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] [[каза]] на [[Османска империя|Османската империя]].
 
През [[Българско възраждане|Възраждането]] в селището функционира [[метох]] на [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. [[Таксидиот|Таксидиоти]]и тук са Харалампи и Йоасаф. Поклонници от Мехомия, почти всяка година даряват манастира с парични суми. Само през 1837 година от тях постъпват 9853 [[грош|гроша]]а милостиня. От Мехомия манастирът се снабдява със стафиди, риба и други.<ref>Камбурова-Радкова, Румяна. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, стр. 95.</ref>
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Мехомия'' (''Méhomia'') е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители [[българи]] и 450 жители [[помаци]].<ref>{{cite book