Юнско въстание: Разлика между версии

Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, боравят предимно с качествени оценки – множество, много, хиляди и др. В Кратка българска енциклопедия, издадена през 1968 г., и в Кратка история на България <ref name="Fol">Александър Фол, Васил Гюзелев и др., Кратка история на България, Под редакцията на чл. кор. Илчо Димитров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, с. 331</ref> въстанието е наречено ''антифашистко'', което противоречи на друго твърдение на същата историография от това време, че проведеното по-късно [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] е първото в света [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев и др., Кратка история на България, Под редакцията на чл. кор. Илчо Димитров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, с. 339</ref>. Може да се изрази съмнение по отношение оценките за този период от време, направени и записани в исторически изследвания от колективи и от именити историци и да се приемат като манипулативно представяне на историческата истина с цел на създаване на заблуда в обществото. Не може да се приеме, че в България има [[фашизъм]] по време на управлението на БЗНС с Министърминистър-председател Ал. Стамболийски само няколко години след националната катастрофа и само 40 години след Освобождението. Политическата обстановка не се характеризира с радикални политически решения или крайна националистическа политика, както и няма политически среди, които да подкрепят крайно милитаристична, империалистическа политическа върхушка в България. Политическата обстановка не се характеризира и с други характерни особености от идеологията на фашизма – антидемократизъм, антисоциализъм, антипарламентаризъм, антикомунизъм, култ към водача, социална демагогия, репресивни форми за контрол и насилие над обществото, външна политика насочена към нарушаване на международното право и военна агресия в други държави. <ref>Българска енциклопедия, Българска академия на науките Българска енциклопедия, Книгоиздателска къща "Труд", София, 2003, ISBN 954-8104-08-3; ISBN 954-528-313-0</ref>. Такова твърдение е безпочвено и поради това, че създателят на фашистката идеология Мусолини още не е встъпилустановил диктатура в държавното управление на Италия и с това не е узаконен фашизмът като идеология, свързана с авторитарна националистическа политика, политическа доктрина и политическа власт.

По поръчка на ЦК на БКП е извършено проучване от Музея на революционното движение в България. След многогодишни изследвания на '''Музея на революционното движение в България''' резултатите са публикувани в неговия годишник ("Победа", София,1969). Три години по-късно е издаденатаиздадена книгата "Звезди във вековете", <ref>'''Музей на революционното движение в България''', ''Звезди във вековете'', Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 с.</ref>, един албум на всички загинали в съпротивата от 1923 до 1944 година. Фактите са следните – във въстанието загиват:

:* в Бургаски и Благоевградски окръг загиват по 5 човека;

:* във Великотърновски и Пазарджишки окръзи загиват по 7 човека;

Тези данни не потвърждават "масовото участие във въстанието".