Фердинанд дьо Сосюр: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име = Фердинанд дьо Сосюр
| име-оригинал = Ferdinand de Saussure
| категория = философ
Line 16 ⟶ 15:
| текстове =
| образование =
| повлиян = [[Чарлс Пърс]], [[Емил Дюркем]], [[Миколай Крушевски]]
| повлиял = [[Ролан Барт]], [[Клод Леви-Строс]], [[Жак Лакан]], [[Луи Алтюсер]], [[Роман Якобсон]], [[Мишел Фуко]], [[Жак Дерида]], [[Ернесто Лакло|Лакло]] }}{{Личност/Учен
| категория = философ
Line 32 ⟶ 31:
}}
 
'''Фердинанд дьо Сосюр''' (на швейцарски немски, френски и англ. Ferdinand de Saussure) ([[26 ноември]] [[1857]] – [[22 февруари]] [[1913]] г.) е [[Швейцария|швейцарски]] [[езиковед]], професор в [[Париж]], а по-късно и в [[Женева]].
 
Създава научни трудове в областта на [[индоевропейски езици|индоевропейското]] и общото [[езикознание]]. Най-известният му труд е ''„[[Курс по обща лингвистика]]“'', публикуван след смъртта му, през [[1916]] г., където са изложени теоретичните принципи на учението на Сосюр за езика, които стават методологична основа на т. нар. социологична школа в езикознанието и в много изходни положения на [[структурализъм|структурализма]].
 
== Идеи ==
Сьосюр изследва начините, по които езикът твори смисъл. Той счита, че е ненужно да търсим исторически или „естествени“ корени на определени думи. Вместо това думите трябва да се разглеждат като взаимно свързани елементи в цялостна езикова структура. Той насочва вниманието не върху това, как езикът е еволюирал във времето, а върху това, как работи като саморегулираща се система в настоящето.
 
Той е възприемал [[лингвистика]]та като клон от общата наука за [[знак|знаците]]. Тази обща наука той нарича ''семиология'' (днес: [[семиотика]]).
 
Сосюр твърди, че говоримият и писменият език предлагат най-добрия модел на това как знаците произвеждат значение посредством система от конвенционални споразумения. Лингвистиката следователно може да предостави стабилна база за научно изследване на живота на знаци в обществото. Въпреки, че структурализъм и семиотика не са идентични по значение, те са много близко свързани. Може също да се твърди, че семиотиката се занимава със социалните и политическите измерения на знаците, докато структурализмът  както предполага и името му  има по-абстрактна насоченост към всеобхватните системи и скритите структури. На практика обаче, няма рязка граница между двете.
 
Сосюр вярва, че всички култури са изградени от знаци. Това означава, че социалният живот е характеризиран от циркулацията и обмяната на форми, на които обществената конвенция придава смисъл. „Знак“ за Сосюр е чисто и просто всеки посредник, чрез който хората комуникират помежду си. За да подчертае този факт, структурализмът не се занимава с това да оценява качествата на обектите, които назовава. Доколкото има структуралистки анализи на модата, фотографията, рекламата, музиката, киното, народните приказки и ред други неща, всичко се свежда до структурната изработка и това означава, че структурализмът е много малко свързан с конвенционалната дискриминация между висока и ниска култура.
Line 50 ⟶ 49:
== Цитати ==
[[File:Saussure tafel600px.jpg|мини|220px|вдясно|Паметна плоча върху фасадата на родния дом на Сосюр в Женева.]]
{{цитат|Знакът е основна единица на езика (за даден език в дадено време). Всеки език е цялостна и завършена система от знаци. Речта (фр. parole – бел.прев.) (индивидуалният говор) е външното проявление на езика.}}
{{цитат|Лингвистична система е серия от диференциации на звукови комбинации със серия от различия на идеите.}}
 
Line 75 ⟶ 74:
* [http://www.revue-texto.net/Saussure/Saussure.html Произведения от Сосюр] {{икона|en}}
 
{{Портал|Швейцария|Езикознание}}
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Сосюр, Фердинанд дьо}}