Кузнецк: Разлика между версии

▲Градът е основан през 1699 г. от приближения до Петър I дворянин В.Ф. Наришкин под името Труьово, на брега на едноименната река Труьов (приток на река Сура), на около 120 км източно от град Пенза. По-късно селището започва да се нарича Наришкино. Според документите от преброяването през 1717-1718 г. в Норишкино са налице 185 домакинства на местни жители и 103 домакинства на преселници. Благоприятните природни и географски условия допринасят за бързо развитие на занаятите – кожарство, обущарство, ковашки занаяти, изработване на изделия за конски впряг и др. Населението нараства бързо, разраства се търговията и обмена на стоки, редовно се провеждат панаири. През ноември 1780 г. с указ на Екатерина II Наришкино се преименува на град Кузнецк, център на едноименна област в рамките на Саратовската губерния. След превръщането на града в областен център на база на занаятчийските традиции силно се развива промишлеността – създадени са завод за обработка на кожи и желязо-леярна компания.

▲След 1874 г. през Кузнецк преминава Моршанско-Сизранската железопътната линия, която през 1890 г. е включена в Сизрано-Вяземската линия. Първоначално гарата на Кузнецк представлява малка дървена сграда, но в периода преди и по време на Първата световна война е изградена каменна сграда, която съществува и до днес. Към края на XIX век в Кузнецк живеят души.<ref> {{икона|en}} {{икона|de}} [ ], www.citypopulation.de</ref> съществуват 63 кожарски фабрики, 6 маслобойни, една желязо-леярна фабрика и други предприятия. На територията на града функционират 6 църкви, три параклиса, една джамия и над дузина питейни заведения. На 18 януари 1918 г. в Кузнецк е установена съветската власт. От 1928 г. Кузнецк е център на едновременно на Кузнецки регион и Кузнецки окръг в рамките на Средноволжската област. През месец септември 1933 г. е пусната в експлоатация Топлоелектрическа централа (ТЕЦ „Кузнецк“) с обща мощност 2000 киловата, а в средата на 1930-те е основана обувна фабрика.

▲С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 8 февруари 1939 г. град Кузнецк е отделен като самостоятелна административна единица в състава на възстановената Пензенска област. Градът дава своя принос за победата на СССР във Втората световна война (Великата отечествена война 1941-45 г.). Около 12 хил. войници и сержанти и над хиляда офицери от Кузнецк се сражават с врага, като над 6 хил. от тях впоследствие получават отличия – ордени и медали за участието си във войната, а шестима кузнечани стават Герои на Съветския съюз. В града са сформирани 354-та пехотна девизия, 76-ти регион на полеви укрепления и 10-та армия начело с генерал-лейтенант Голиков. На територията на Кузнецк са дислоцирани бойни единици и са евакуирани четири болници. Редица предприятия снабдяват тила с дрехи, обувки, боеприпаси, оръжия и военно оборудване. По време на войната в Кузнецк са евакуирани голям брой машиностроителни предприятия, което спомага за следвоенното развитие на този вид индустрия в града.